Интернет-обществото за скулптурата на "София"
Иван Евтимов, 15.01.2001


В центъра на София вече се извисява новият символ на столицата - скулптурата на "Света София", създадена от склуптура Георги Чапкънов по поръчка на градското ръководство. Нейната поява бе съпроводена от множество спорове, в които преобладаваха три основни позиции:

  • на Градското ръководство - Столицата ни се нуждае от символ, който да изразява привързаността на софианци към своя град и към православнта традиция. Такива склуптури-символи имат всички по-големи градове. Най-подходящо място за скулптурата е мястото, където комунистите бяха издигнали паметник на Ленин, с който символизираха, че не сме самостоятелна държава, а зависим от една империя и споделяме нейната тоталитарна идеология. Склуртурата на света София ще изразява и гордостта ни, че отново сме самостоятелна и демократнична страна.
  • на Светия синод - Да се прави скулптура на света София е варварство. Да се правят склуптури на светци е католическа, а не православна традиция. Само на стотина метра от мястото, където управниците ни искат да издигнат скулптурата, българският народ още през 6-ти век е издигнал храм на света София. Този храм е символ на православието и на привързаността ни към традицията. Управниците ни или са невежи, или искат да подражават на Запада, или и едното и другото. Ако е така, тази скулптура няма да символизира нашата самостоятелност, а по-скоро нашата нова зависимост.
  • на опозицията - Светият синод е прав, но има и нещо друго. Във време на икономическа криза, когато хиляди софиянци мизерстват и много от тях нямат прилични жилища, когато столицата тъне в мръсотии, когато е страшно да замръкнеш в града, поради престъпността, когато глутници бездомни кучета скитат из комплексите, разнасят болести и нападат хората, когато панелните блокове се рушат, тъй като изтича гаранцията им и са нужни милиони за тяхното укрепване, в такова време да се харпчат милиони за една скулптура, която единствено ще символизира самочувствието на забогателите ни управници, е подигравка с гражданите.

Когато започнаха споровете екипът на "Българско Интернет Броучване" реши да пусне в мрежата една анкета, каквато може би кметът трябваше да проведе сред всички граждани. За периода от 01.ноември.2000 до 05.януари.2001 на всеки желаещ бе предоставена възможността да изрази одобрението или неодобрението си съм всяка една от представените по-горе позиции. Резултатите от анкетата сигурно ще погалят ушите на господин Софиянски. За мен, обаче, те са още един повод за размисъл относно дълбочината на вкоренените в нас тоталитарни комплекси, дори и в тези - най-младите, които "сърфират" в Интернет, почти нищо не помнят от времето на тоталитаризма и се изживяват като новото демократично поколение, на което наистина му предстои да живее в Европейската общност.

Случаят с намерението на кмета на София да постави в центъра на града скулптура на "Св. София" дава добра възможност да се огледаме и в проблемите, възникващи при развитието на столицата, а и не само на нея.

Демократично избраният и обичан от повечето софиянци кмет, воден от добри намерения, взе едно необмислено и авторитарно решение, въвлече в него един известен скулптор, какъвто е Чапкънов, скара се със Светия синод и сега обидено, но твърдо осъществи решението си. Махането на "света" от скулптурата не променя нищо, тъй като една скулптура в центъра на София с името "София" и в ръцете си с атрибутите на мъдростта, няма как да не се възприеме от всеки като символ на София. А всеки знае, че София е кръстена на св. София.

Няма да се спирам на подробности около случая, тъй като в-к "Култура" публикува статиитe на Георги, където те са изложени хронологически.

Искам да насоча вниманието Ви върху общия принцип. Въпреки демократизацията в сферата на политическите отношения, не беше направено нищо през изминалите години, за да се демократизират отношенията в сферата на градоустройството. Властта, независимо каква е тя, продължава да се изживява като ГЛАВЕН ПРОЕКТАНТ, така както беше при социализма, забравяйки, че градът е публична собсвеност и всички граждани имат правото да решават каква да бъде средата им, какво да се изгражда и какво да се взривява в града.

Ако трябваше например, Софиянски да спази реално, (а не формално и пост-фактум), демократичните процедури, необходимо беше да се проведе предпроектно изследване за въпросния район, да се поканят социолози, архитекти и други специалисти да извършат такова проучване, да се проведе допитване до общественото мнение, да се формират фокус-групи. Тогава предварително щяха да станат ясни различните позиции и можеше да се върви към търсене на най-приемливо решение, което да се основава на консенсуса.

Но нагласите и рефлексите от времето на социализма, очевидно са твърде силни. Липсата на политическа култура, неумението да се води диалог, пренебрегването на общественото мнение, силовите решения продължават да характеризират подхода на управляващите към градоустройствените дела. Дори не мисля, че това се прави съзнателно. Юнг описва комплексите като наследени от миналото безсъзнателни структури, които се включват и ръководят поведението винаги, когато нямаме съзнателно решение на някакъв проблем. Мисля си, че сегашните ни политици искрено желаят да постъпват демократично, но влизайки във властта те заварват готови модели на поведение. Тези модели не са нещо осезаемо, но са обективирани в наследената структура на институциите и в нашето подсъзнание. И тези тоталитарни комплекси се включват автоматично тогава, когато няма съзнателно решение, а се подхожда по навик, без предварително обмисляне. Да се осъзнае, че сме в плен на подобни комплекси е трудно, тъй като те са у всички нас и на действията на полити ците гражданите отговарят с готовите реакции от собствените си тоталитарни комплекси. Така кръгът остава и омагьосан и затворен. Лесно е да си повярваш, че си демократ и кнсерватор, но ако не носиш в себе си моделите на демократичното и консервативно поведение и не подлагаш на съзнатателна рефлексия намеренията си, още по-лесно е да попаднеш в капана на старите си комплекси, без дори да забележиш, че това се е случило.

Ако кметът се беше обърнал към гражданите по въпроса за поставянето на скулптурата, той може би щеше да получи тяхната подкрепа, както я получава в проучването на мнението на интеренет-обществото. Така, 65.0% от тях одобряват позицията на кмета и само 20% са против. Eстествено, повечето от тях са млади хора, които биха искали да видят един модерен символ на столицата, заменящ старата социалистическа символика. Същевременно за тях е трудно да вникнат в тънкостите на богословските аргументи.

Потребителите на Интернет, както и техният кмет, нямат религиозно образование, дори и някои като кмета - да са вярващи, те не познават теологията и каноните на религията и са убедени, че в една светска държава църквата няма право да изказва мнения. Те се обръщат към църквата като към обслужваща сфера, тогава когато имат нужда от нея. (Ето защо, само 32.5% от отговорилите подкрепят позицията на църквата). Повечето от интелектуалците ни са същите - те не само, че не желаят църквата да се произнася по въпросите за творчеството. Нещо повече, светски архитекти, склуптори, художници, литератори искат да съветват църквата и да творят свободно и в територията на религиозното.

Никой не желае да си припомни, че църковната догма е в резултат на божествено откровение и не подлежи на оспорване.

Повечето членове на Интернет-общоството са демократично ориентирани, политически гравитират около СДС и не харесват лявата опозиция, също като своя кмет. Левите партии за тях са олицетворение на социалистическото минало и техните аргументи се отхвърлят априори, дори и когато съдържат някои истини. Само 35.0% от анкетираните са се съгласили с позицията на опозицията.

Гражданите подкрепят своя кмет, защото са като него - ориентирани към демокрацията, отхвърлящи левите и социалистически идеи, но все още неосвободени от несъзнателните модели и привички на миналото, все още неспособни на спонтанно гражданско и демократично поведение. Демократизмът все още е разбиран повече като отрицание на социализма, зад дясната риторика има все още много ляв популизъм, все още аргументите на силата и простото мнозинство звучат по-убедително от спорът по същество и търсенето на консенсус. Интеренет-обществото, както впрочем цялото ни общество, все още страда от синдрома на неразвитата демокрация.

Кметът спокойно можеше да се опре на своите граждани. Но в случая, кметът попадна в неразрешим парадокс. Защото той отдавна не иска да бъде само популист. Той твърди, че е десен политик и консерватор. Следователно трябва да уважава не само демократичните процедури, но и традицията, особено религиозната традиция. Тъй като не можа да се измъкне от антиномията, в която сам се напъха, на кмета не му остана нищо друго, освен да загърби и консерватизма си и демократизма си.

Софиянски доказа, че е един от добрите ни политици и може би най-добрият кмет, който София е имала в последните години. Другите ни политици независимо какво говорят и като какви се самоопределят, имат още по-силно вкоренени авторитарни привички. Наистина, трудно се преодолява усвоеното в миналото и това еднакво се отнася и за политици, и за граждани, но крайно време е да започнем да се учим как да прилагаме истински демократичните правила. Да не ги разглеждаме като досадна подробност, или като частни процедури, които имат място само по време на избори и в парламента, а да гледаме на тях като на нещо всеобхватно, което трябва да стане норма и при изграждане на градската среда, и в личните ни взаимоотношения. Не го ли направим, най-неочаквано можем да се озовем там, откъдето сме искали да избягаме.

И сега можем да разберем позицията на Синода. Ако не се спазват правилата на църквата, ако се правят изключения, дори и с добри намерения, тя може да се превърне в нещо друго. Ако се правят изключения от демокрацията в името на най-добрите намерения, тя също се превръща в нещо друго.


Скулптурата на "Света София"
данни от изследването


(C) 1999-2017 VS Corporation Ltd. | ТЕМИ | РЕЗУЛТАТИ | БИБЛИОТЕКА | АБОНАМЕНТ | ^ |
Информацията на този сайт е защитена от Закона за авторското право и сродните му права. Разпространяването й под каквато и да е форма, с каквато и да е цел и в каквато и да е медия, носител или компютърна среда може да стане само с предварителното съгласие на екипа.