Портрет: Питирим Сорокин (1889-1968)
Иван Евтимов, 21.07.2004


Питирим Сорокин (Pitirim A. Sorokin) е роден в Жешарт, Коми в Русия на 21 янури 1889 г. Като студент в Психоневрологичния институт е арестуван за революционна дейност и прекарва няколко месеца в затвора. След затвора Сорокин се премества в Петербургския университет, където се интересува от приложни изследвания и педагогика. Още като студент Сорокин публикува неща, които привличат вниманието на научните среди. Изтъкнатият руски социолог М. Ковалевски го назначава за свой личен секретар и му предрича бляскава научна кариера. Сорокин активно се включва в революционната дейност, заставайки на страната на Керенски и в опозиция на болшевиките. Той оглавява вестник "Воля народа", член е на изпълнителния комитет на Всеруския съвет на селяните, на Съвета на руската ребублика и секретар на министър-председателя А. Ф. Керенски през 1917 г. През следващата година става член на Руското конституционно събрание.

Поради активното му включване в политическия живот, Сорокин отлага защитата на докторската си дисертация.

Когато накрая болшевиките вземат властта, Сорокин отново попада в затвора. Спасява го пряката намеса на Ленин, по чиято заповед той е освободен и му е позволено да се върне към преподавателската си дейност. Сорокин напуска партията на есерите, признава краха на техните програми и публикува декларация в болшевишкия печат, с която се отказва от политиката.

Сорокин защитава докторската си дисертация, организира първия в Русия социологически факултет и става негов декан. Той е и първият професор по социология в Русия.

Въпреки протекцията на Ленин и официалния му отказ от политиката, Сорокин е следен от ЧК, а работите му се цензурират. Отново е арестуван и този път получава смъртна присъда. Страхувайки се от международната реакция, болшевиките заменят смъртните присъди и на Сорокин, и на други видни учени с експулсация от страната. На Сорокин е разрешено да напусне Русия. За кратко време той живее в Чехословакия и през октомври 1923 година се установява в САЩ.

Първоначално Сорокин изнася лекции в различни университети, но скоро получава преподавателско място в университета на Минесота и не след дълго става професор. Той вече е бил публикувал няколко книги в Русия. В САЩ продължава да публикува със същото темпо. За своята продуктивност в Минесота, самият Сорокин казва:"Знам, че надхвърлям продуктивността на един среден социолог". Книгата му "Социалната мобилност и съвременните социални теории" му носи национална известност и през 1929 г. му предлагат и той приема професорско място в Харвард.

Скоро след неговото преместване се създава нов департамент по социология, чието ръководство поема П. Сорокин. На тази си позиция Сорокин помага да се изгради най-важният социологически департамент в Съединените щати. През този период той завършва книгата "Социална и културна динамика" (1937-1941), която става най-известната му работа.

Сорокин е бил наричан "лошото момче на американската социология" и "адвокат на дявола". Надарен с изключителен егоцентризъм, Сорокин е бил критичен към всичко и към всички. Като реакция на неговото поведение, работите му са били подлагани на убийствени критични анализи. Ето какво пише Сорокин на редактора на Американското списание по социология:

"Омаловажаващият характер на ревюто е добро предзнаменование за моите книги, защото има висока корелация между псуването на моите книги и тяхната следваща кариера. Колкото по-силно са псувани (а това е ствало с всичките ми книги), толкова по-забележителни и успешни са моите проклети книги."

Една от най-интересните и дълго продължили вражди на Сорокин е с Талкот Парсънс. Парсънс е бил назначен като инструктор по социология в Харвард, докато Сорокин е завеждал департамента по социология. Под ръководството на Сорокин, Парсън твърде бавно се придвижва в кариерата, но все пак успява да стане водещият социолог в Харвард и в САЩ. Конфликтът между двамата отчасти се дължи на множество съвпадения в теориите им. Независимо от подобията, работите на Парсънс стават много по-популярни от тези на Сорокин. В своите работи Сорокин, от една страна обвинява Парсънс в интелектуална кражба, а от друга критикува теориите му.

Друг източник на напрежение е идвал от взаимоотношенията със завършилите студенти. Едно от големите постижения на департамента по социология в Харвард е било привличането на талантливи студенти да останат на работа в университета след завършване на следването си, какъвто е бил, например, случаят с Мертон. Въпреки че са били повлияни и от двамата, младите социолози са били много по-впечатлени от работите на Парсънс.

Конфликтът между двамата довежда до промяна в позициите. Парсънс става завеждащ департамента по социология, преименуван на департамент по социални отношения, а Сорокин е изолиран в отдалечен кабинет на университета, където започва да прекарва времето си в писане на памфлети срещу Парсънс и да ги лепи по вратите на кабинетите. В един от тях, той пише:

"Не съм отговорен за това, което се случва в департамента. Не съм отговорен за появата на ненормално количество социална психология и антропология, което превръща департамента по социология в еклектична смес от тези дисциплини...Департаментът по социални отношения няма да произведе видни социолози, както това направи депаратментът по социология."

Сорокин умира на 11 февруари 1968 година.

Автор: доц. Иван Евтимов

Литература:
1. Фотев Г., Извори на социологията, Стара Загора, 1998 г.
2. Стивънсън Л., Седем теории за човешката същност, София, 1994 г.
3. Ritzer G., Contemporary Sociological Theory, New York, 1988
4. Encarta Encyclopedia, http:/emcarta.msn.com


(C) 1999-2017 VS Corporation Ltd. | ТЕМИ | РЕЗУЛТАТИ | БИБЛИОТЕКА | АБОНАМЕНТ | ^ |
Информацията на този сайт е защитена от Закона за авторското право и сродните му права. Разпространяването й под каквато и да е форма, с каквато и да е цел и в каквато и да е медия, носител или компютърна среда може да стане само с предварителното съгласие на екипа.