Портрет: Робърт Парк (1864-1944)
Иван Евтимов, 09.03.2004


Парк (Robert Park) няма типичната кариера на един академичен социолог - колеж, университет и професура. Той започва работа като журналист и много по-късно в живота си става социолог. Независимо от късния си старт, Парк има дълбоко влияние в социологията и по-специално по отношение на развитието на социологическата теория. Предишната професия на Парк му дава една необикновена ориентация в живота и неговите възгледи помагат да се промени Чикагската школа, символичният интеракционизъм и американската социология като цяло.

Парк е роден на 14 февруари 1864 г. в Харвейвил, Пенсилвания. Като студент в университета на Мичиган, той е изучавал творчеството на множество големи мислители и се е увличал от идеите на Джон Дюи. Въпреки че е бил изкушен от теорията, Парк е чувствал голяма потребност да работи в реалния свят. Както пише самият той:"Аз взех решение да натрупам опит сам и да изпълня душата си с цялата радост и скръб на света." След дипломирането си, Парк става журналист, професия която му дава пълната възможност да опознае света. Той пише за хазарта и наркотиците. Пише за града по неповторим начин. Той е отивал сред хората, наблюдавал е, анализирал е и накрая е описвал своите наблюдения. В дейтвителност той провежда определен тип изследвания, които стават запазената марка на Чикагската школа - градските социологически изследвания чрез техниките на партиципацията и наблюдението.

Точното описване на социалния живот става негова страст. Парк се чувства неудовлетворен от работата си във вестника, защото трябва да пише популярно и което е още по-важно, журналистиката не се интересува от подобряването на света, а Парк започва да проявява силен интерес към социалните реформи. През 1898 г., на 34 години, той напуска вестника и отива да учи философия в Харвад. Там той остава четири години, след което решава да продължи образованието си в Германия, която по това време е център на интелектуалния свят. В Берлин той се среща с Георг Зимел. Работите на Зимел оказват голямо влиения върху социологията на Парк. Но в действителност, лекциите на Зимел за Парк са само формална подготовка в социологията, тъй като, както той пише:"Аз бях натрупал знания за обществото и човешката природа от изследванията, които сам бях правил."

През 1904 г. Парк завършва своята докторска дисертация в Хайделбергския университет, но характерно за неговия стил, след като я защитава, той се разочарова от академичната кариера. Отказва предложеното му преподавателско място в Чикагския университет.

В стремежа си да помогне за подобряването на социалните условия, Парк става секретар и завеждащ връзките с обществеността в "Асоциацията за реформи в Конго", създадена за да намали бруталността и експлоатацията на местните жители в Белгийско Конго. През този период той среща Т. Вашингтон и е увлечен от каузата да се подобри живота на негрите в САЩ. Парк става секретар на Т. Вашингтон и играе главна роля в работата на института Тускежи. През 1912 г. Уилям Томас - социолог от Чикагкския университет - изнася лекции в Тускежи. Томас поканва Р. Парк да изнесе курс от лекции "Негрите в Америка" на завършващите студенти. Първата година броят на студентите, записали курса е малък, но лекциите предизвикват голям интерес и на следващата година Парк е поканен да чете пред двойно по-голяма аудитория. През 1914 г. той става член на Американското социологическо общество, а десет години по-късно и негов президент. Парк постепенно се ориентира към постоянен ангажимент в Чикагския университет, но едва през 1923 г. той заема професорско място, когато е на 59 години. За двадесетте години, през които преподава в университета, Парк играе ключова роля в промяната на интелектуалната ориентация на социологическия департамент.

Р. Парк продължава активно да се занимава с наука, дори и след пенсионирането си от Чикагския университет. Той чете лекции и ръководи изследвания в университета във Фиск до края на живота си. Умира на 7-ми февруари 1944 г., една седмица преди да навърши 80 години.

Автор: доц. Иван Евтимов

Литература:
1. Фотев Г., Извори на социологията, Стара Загора, 1998 г.
2. Стивънсън Л., Седем теории за човешката същност, София, 1994 г.
3. Ritzer G., Contemporary Sociological Theory, New York, 1988
4. Encarta Encyclopedia, http:/emcarta.msn.com


(C) 1999-2017 VS Corporation Ltd. | ТЕМИ | РЕЗУЛТАТИ | БИБЛИОТЕКА | АБОНАМЕНТ | ^ |
Информацията на този сайт е защитена от Закона за авторското право и сродните му права. Разпространяването й под каквато и да е форма, с каквато и да е цел и в каквато и да е медия, носител или компютърна среда може да стане само с предварителното съгласие на екипа.