Портрет: Георг Зимел (1858-1918)
Иван Евтимов, 13.08.2002


Георг Зимел (Georg Simmel) е роден в сърцето на Берлин на 1-ви март 1858 г. в заможно еврейско семейство. Баща му умира рано и Зимел е отгледан от приятел на семейството. Той изучава множество различни дисциплини в Берлинския университет - история, естествознание, философия, антропология и психология. Първият му опит да защити дисертация, се проваля, а един от професорите му отбелязва:" Ще му направим голяма услуга, ако не го окуражаваме да опита отново." Зимел, обаче, опитва отново и защитава дисертация, ставайки доктор по философия през 1881 г. Той остава в университета до 1914 г., въпреки че заема непрестижната позиция на приват доцент. До 1900 г. Зимел не получава заплата, а зависи от студентските такси. Той, обаче, се е справял добре, тъй като е бил един завладяващ лектор, който е привличал голяма аудитория. Лекциите му са се превръшали в публични събития, на които са стичала културната общественост на Берлин.

Зимел е написал огромно количество статии, както и множество книги, най-известна от които е "Философия на парите". Той е бил добре познат в академичните кръгове и е оказал интернационално влияние, особено в САЩ, където неговите работи спомагат за развитието на социологията.

Накрая, през 1900 г. Зимел получава някакво официално признание, въпреки че пак не му дават истински академичен статут. Той става хонорован преподавател в Берлинския университет. Зимел се опитва да получи пълно назначение, но не успява въпреки, че получава поддръжката на Вебер.

Една от причините за неприемането на Зимел в академичната общественост, е че той е бил евреин в едно антисемитски настроено общество, каквото е било германското. В един донос до министъра на образованието Зимел е описан " като израилтянин от главата до петите и по външност, маниери, начин на обличане и по начин на мислене". Друга причина е в с стила на неговите работи. Повечето от неговите статии са се появявали във вестници и списания, били са писани за една по-щирока аудитория, а не според изискванията на академичната социология. Тъй като е нямал постоянна академична позиция, той е бил принуден да изкарва парите си чрез популярни статии и публични лекции. Аудиторията на Зимел - и на неговите книги и на неговите лекции - се е състояла от интелектуалци, а не от професионално ангажирани със социологията хора. Социолозите са го разглеждали повече като журналист от висока класа, но не и като учен.

Едва през 1914 г. Зимел получава постоянно академично назначение в университета в Страсбург, но той отново се оказва изолиран. От една страна, Зимел съжалява за загубената интелектуална берлинска аудитория, а от друга, не се чувства част от от общността на университета и не участва в неговия живот. Той и жена му живеят усамотено заобиколени от враждебно настроени към тях хора.

Когато започва Първата световна война, университетът в Страсбург е превърнат във военна болница, а студентите са изпратени на фронта.

Зимел остава до смърта си (1918 година) маргинална фигура в немския академичен живот. Той не успява да направи академична кариера, но неговите произведения в областта на философията на културата, естетиката, етиката и теорията на познанието, оказват голямо влияние върху развитието на социолните науки след смъртта му и неговото влияние нараства с годините. Днес Зимел се разглежда като създател на формалната социология, свързва се с "философията на живота". Той е допринесъл и за развитието на конфликтния подход в социологията.

Автор: доц. Иван Евтимов

Литература:
1. Фотев Г., Извори на социологията, Стара Загора, 1998 г.
2. Стивънсън Л., Седем теории за човешката същност, София, 1994 г.
3. Ritzer G., Contemporary Sociological Theory, New York, 1988
4. Encarta Encyclopedia, http:/emcarta.msn.com


(C) 1999-2017 VS Corporation Ltd. | ТЕМИ | РЕЗУЛТАТИ | БИБЛИОТЕКА | АБОНАМЕНТ | ^ |
Информацията на този сайт е защитена от Закона за авторското право и сродните му права. Разпространяването й под каквато и да е форма, с каквато и да е цел и в каквато и да е медия, носител или компютърна среда може да стане само с предварителното съгласие на екипа.