Портрет: Макс Вебер (1864-1920)
Иван Евтимов, 01.04.2002


Роден в Ерфурт, Германия на 21 април 1864 г., в семейство от средната класа. Баща му е професионален политик от Националната либерална партия. В биографията на Мариане Вебер (съпругата на Вебер), се описва в детайли богатството от влияния, които младият Вебер е изпитал в своя дом. От ранни години той е в контакт с водещите фигури в пруския политически и академичен свят, включително Тришке, Кнап, Дилтей и Момзен. Неговото детство съвпада с периода, който е от изключителна важност за немското политическо развитие. Това е решителна фаза в германската история, през която под водачеството на Бисмарк, страната най-накрая става централизирана национална държава. Войната с Франция през 1870-1871 г. прави голямо впечатление на шест годишния Макс. Въпреки, че никога не получава политическа длъжност, няма съмнение, че неговите политически и академически интереси са се преплитали в живота му.

Сериозните различия между неговите родители оказват дълбок ефект и върху интелектуалната ориентация и върху психологическото развитие на Вебер. Бащата е бил бюрократ, достигнал сравнително висока политическа позиция. Той е бил част от политическата класа и е избягвал всяка идеалистична позиция, която би изисквала лични жертви или би заплашила неговото място в системата. В допълнение Вебер - старши е бил мъж, който се е наслаждавал на земните радости и по това, както и по много други въпроси се е намирал в остър конфликт със своята съпруга. Майката е била предана калвинситка, която е водила аскетичен живот. Тя се е страхувала, че не постъпва перфектно, което за нея било знак, че не е предопределена за спасение. Дълбоките различия между родителите, водели до големи семейни напрежения. Различията и напрежението оказват пряко влияние върху живота и творчеството на Вебер.

Тъй като не е било възможно да подражава и на двамата си родители, Вебер отначало прави ясен избор. Той първо се ориентира към бащините си разбирания за живота, но по-късно се доближава много по-близко до ориентацията на майка си. Какъвто и да е бил изборът, винаги е възниквало напрежение, поради неизбежността да се избира между бащата и майката.

На 18 години Вебер напуска дома си, за да следва в Хайделбергския университет. Вебер вече е показал, че е преждевременно развит интелектуално, но няма никакъв социален опит и влиза в Хайделберг като срамежлив и неопитен младеж. Но той бързо се променя, гравитирайки около баща си и неговия начин на живот. Той се присъединява към дуелиращото се братство на баща си. Тук той натрупва социален опит, поне що се отнася до изпиването на големи количества бира. Той с гордост е показвал белезите си от дуели, с каквито се характеризирал живота на тези братства. Вебер не само приема начина на живот на своя баща, но се ориентира и към същата професия, записвайки право.

След три семестъра в Хайселберг той е призован в армията и през 1884 г. след като отбива военната си служба, се връща в Берлин, в дома на родителите си и се записва в Берлинския университет. Тук той остава цели осем години, докато завърши докторската си дисертация. Получава докторска дисертация по право и започва да преподава в Берлинския университет. През това време неговият интерес се измества от правото към икономиката, историята и социологията.

През осемгодишния си период на следване в Берлин, Вебер е зависим финансово от своя баща, обстоятелство, което изостря техните отношения. Той се променя, възприемайки ценностите на своята майка и антипатията към баща му нараства. Вебер възприема един аскетичен начин на живот и потъва дълбоко в своята работа, разпределяйки стриктно времето си по часове. Вебер се превръща в компулсивен работник или казано на съвременен жаргон - в работохолик.

Тази всеотдаденост в работата му осигурява бърза научна кариера и през 1896 той става професор по икономика в Хайделберг. Но през 1897 година академичната кариера на Вебер се изпарява за един ден. Баща му умира след бурен скандал между двамата. Скоро след смъртта на баща му Вебер започва да дава симптоми за нервно заболяване, които кулминират в остра невроза. Неспособен да работи и да спи, Вебер прекарва следващите шест години в почти пълен колапс. След дълго боледуване през 1903 година силите му започват да се завръщат, но едва през 1904 г. Вебер става способен да се завърне към академичен живот. През 1904 и 1905 г. той публикува една от най-известната му книга "Протестантската етика и духът на капитализма". В нея той предава академично значение на религията на майка си.

Въпреки че продължава да страда от психологически проблеми и след 1904 г., Вебер успява да напише и публикува някои от най-важните си работи, между които "Социология на религията". Изобщо, Вебер посещава много от своето време на изучаване на религията, въпреки че самият той не е религиозен. Най-големият му труд "Икономика и общество" остава недовършен. Макар и недовършен, след смъртта му (14 юни 1920 г.) той е публикуван и преведен на много езици.

В допълнение към множеството работи, които написва през този период, Вебер се ангажира и с други дейности. Той помага да се основе Германското социологическо дружество през 1910 г. Домът му става център за срещи на множество интелектуалци, сред които Георг Зимел, Роберт Мишелс и Георг Лукас. Вебер е активен и политически, пише статии по политическите проблеми на деня и участва в написването на новата конституция на Германия след войната.

Макс Вебер е признат класик в областта на социологията. Неговите трудове продължават да оказват въздействие върху развитието на съвременната наука.

Автор: доц. Иван Евтимов

Литература:
1. Фотев Г., Извори на социологията, Стара Загора, 1998 г.
2. Стивънсън Л., Седем теории за човешката същност, София, 1994 г.
3. Ritzer G., Contemporary Sociological Theory, New York, 1988
4. Encarta Encyclopedia, http:/emcarta.msn.com


(C) 1999-2017 VS Corporation Ltd. | ТЕМИ | РЕЗУЛТАТИ | БИБЛИОТЕКА | АБОНАМЕНТ | ^ |
Информацията на този сайт е защитена от Закона за авторското право и сродните му права. Разпространяването й под каквато и да е форма, с каквато и да е цел и в каквато и да е медия, носител или компютърна среда може да стане само с предварителното съгласие на екипа.