Портрет: Карл Маркс (1818-1883)
Иван Евтимов, 14.02.2002


Карл Маркс (Karl Marx) е роден на 5 май 1818 г. в град Трир, Рейнска област, в Германия в семейството на евреи, които са се покръстили в лутеранството. Баща му е бил юрист и семейството е водило живот, типичен за средната класа. Още от ранна възраст проявява интелектуалните си способности и в 1836 г. постъпва в Берлинския университет като студент в Правния факултет. По онова време господстващо интелектуално влияние в Германия има философията на Хегел, но и критиката на младите хегелианци, която те отправят към своя учител. Маркс твърде скоро започва да чете и да обсъжда идеите на Хегел и то дотолкова, че изоставя следването си по право и се посвещава напълно на философията. През 1848 г. Маркс става доктор по философия. Докторатът му е философско произведение, което има много малко общо с по-късните му радикални и прагматични работи.

Маркс изпитва влиянието на неохегелианците и най-вече на Людвиг Фойербах. Маркс приема материализма на Фойербах и диалектическия подход на Хегел, но тръгва по свой път и създава собствено оригинално учение.

През 1842-1943 г. той написва критика на "Философията на правото" на Хегел и в същото време става редактор на радикалния вестник за политика и икономика "Райнише цайтунг". В работите му публикувани през този период, се съдържат редица идеи, които ще станат водещи в творчеството му. Вестникът скоро бил спрян от пруското правителство. През 1843 г. Маркс се оженва и младото семейство отива да живее в по-либералната атмосфера на Париж.

Там през следващите две години той изпитва интелектуалното влияние на британските политически икономисти (Адам Смитт и Давид Рикардо) и на френския социалист Сен Симон. Запознава се и с други мислители социалисти и комунисти като Прудон и Бакунин. Тук се среща и с Фридрих Енгелс. Син на индустриалец, Енгелс става критично настроен към системата, наблюдавайки условията на живот на работниците и се обръща към социализма. През 1844 г. Маркс и Енгелс имат дълъг разговор в едно от известните парижки кафенета и така се слага началото на дружба и интелектуално сътрудничество, което продължава през целия му живот. Както пише самият Енгелс: "на този разговор нашето пълно съгласие във всички интелектуални сфери стана очевидно и оттогава започна нашата съвместна работа."

Въпреки че споделят една и съща интелектуална и политическа ориентация, двамата са били твърде различни като личности. Маркс е високо абстрактен мислител, завършен интелектуалец и изцяло ориентиран към семейството си. Енгелс е практически ориентиран мислител, бизнесмен и женкар.

Въпреки че имената на двамата се споменават заедно, Енгелс ясно посочва: "Маркс можеше да се справи добре и без мен. Това което Маркс извърши аз не бих могъл да го постигна. Маркс стоеше по-високо, имаше по-широк и бърз поглед, отколкото всички нас. Маркс беше геният."

Някои коментатори на творчеството на Маркс и Енгелс намират, че Енгелс не е разбрал много от тезите на Маркс и когато след смъртта на Маркс става водеща фигура в марксизма, Енгелс става и първият, който започва да изкривява и опростява марксовите идеи.

През 1845 г. по искане на пруското правителство, Маркс е изгонен и от Франция и се премества в Брюксел.

Това е времето, през което Маркс формира своята материалистическа философия на историята или така нареченият "Исторически материализъм". В Париж през 1844 г. Маркс написва и "Икономическо философски ръкописи", но материалистическото му схващане за историята е изложено и в други трудове от този период като: Тезиси за Фойербах от 1845 г., Светото семейство и Немска идеология (написана съвместно с Енгелс) през 1846 г., и "Нищета на философията" от 1847 г.

В Брюксел Маркс се включва в практическото организиране на социалистическото и комунистическо движение, задача, която заема голяма част от времето му през останалия му живот. Маркс изгражда мрежа от революционни групи в множество европейски градове, наречени Комунистически кореспондентски бюра. През 1847 г. тези групи се обединяват и създават Комунистическата лига, а на Маркс и Енгелс е възложено да напишат изявление за целите на международното комунистическо движение. Заедно с Енгелс те създават световно известния "Манифест на Комунистическата партия", който бил публикуван в началото на 1848 г. Оттогава той е претърпял множество издания с милионни тиражи. В Манифеста е изложена накратко концепцията на историческия материализъм. Основните предпоставки са, че във всяка историческа епоха господстващата икономическа система определя формите на социална организация и политическата и интелектуална история на епохата и че историята на обществото е история на борбата между експлоатираните и експлоататорите, между управляващите и подтиснатите, между социалните класи. От тези предпоставки Маркс и Енгелс правят заключението, че капиталистическата класа ще бъде съборена от световната революция на пролетариата и ще бъде изградено безкласово общество. Манифестът е повлиял цялата комунистическа литература, както и революционното мислене изобщо.

Малко по-късно в големите европейски страни избухват революции, които завършват неуспешно. Белгийското правителство, уплашено, че революцията от Франция и Германия може да се прехвърли и в Белгия, изгонва Маркс от страната. Маркс първо отива в Париж и после в Колон, където редактира "Нов Рейнски вестник" (Neu Rheinische Zeitung). Маркс е обвинен в призоваване към въоръжен бунт. Вестникът е спрян, а Маркс изгонен от Германия. По-късно същата година, той е изгонен и от Франция и се установява в Лондон.

Маркс продължава да работи за организирането на международното комунистическо движение, но същевременно се отдава на сериозно и детайлно проучване на капиталистическата система. В Лондон живее бедно като се прехранва от случайни журналистически хонорари и от помощите на Енгелс. Всекидневно се занимава с изследвания в Британския музей и резултата на интензивната му работа са книгите "Критика на политическата икономика" и най-значителния му труд - "Капиталът". Първият том е публикуван през 1867 г., а останалите два излизат след смъртта му.

В следващата си книга "Гражданската война във Франция"(1871) Маркс анализира опита на първото революционно правителство, установено в Париж по време на Френско-Пруската война. В тази си работа Маркс интерпретира създаването и съществуването на Комуната като историческо потвърждение на тезата си, че работниците трябва да вземат властта чрез въоръжено въстание и след това да разградят капиталистическата държава. Той възхвалява Комуната като "накрая откритата политическа форма, чрез която икономическата еманципация на труда може да се осъществи. Този негов възглед е развит и в "Критика на готската програма" (1875)"Между капиталистическата и комунистическата система ще съществува период на революционно преобразуване от едната система в другата. Това е политически преходен период, когато държавата няма да бъде нищо друго, освен революционна диктатура на пролетариата."

В Англия Маркс пише множество статии по проблеми на съвременните му политически и социални събития, които публикува в различни европейски вестници. Той е и кореспондент на "Нюйорк дейли трибюн" (New York Daily Tribune). Пише и статии за "Новата американска енциклопедия", редактирана от Чарлз Андерсон Дана и Джордж Риплей.

След разпадането на Комунистическата лига през 1852 г. Маркс продължава да си кореспондира със стотици революционери с цел да създаде нова революционна организация. Благодарение на тези негови усилия и на работата на много негови съмишленици през 1864 година се основава Първият Интернационал в Лондон. Маркс държи встъпителната реч, пише статута на интернационала и ръководи работата на управителния съвет. Маркс печели международна популярност и като лидер на Интернационала и като автор на Капитала.

Поради преследванията на комунарите, с които членовете на интернационала са взаимодействали, интернационалът е заплашен от разпадане и Маркс препоръчва преместването му в САЩ.

През последните осем години от живота си Маркс се бори с болестта си, която все повече му пречи да продължава политическата си и научна дейност. Умира на 14 март 1883 г.

След смъртта му остават записки по четвъртия том на Капитала, които германският социалист Карл Кауцки (по-късно един от първите ревизионисти на марксизма) редактира и издава като "Теория на принадената стойност". Остават и други неиздадени работи - математически изследвания, приложения на математиката за решаване на икономически проблеми и изследвания на историческите аспекти на технологическото развитие на човечеството.

Влиянието на Маркс по време на живота му не е било голямо, но то нараства с развитието на работническото движение. Идеите и теориите му стават известни като "научен социализъм", който става едно от важните направление в съвременното политическо мислене. Неговите анализи на капиталистическата икономика, теориите му за историческия материализъм, за класовата борба и за принадената стойност залягат в основата на модерната социалистическа доктрина. От голямо значение за революционните движения са и теориите му за природата на капиталистическата държава, за начините, по които пролетариата може да завземе властта и за диктатурата на пролетариата.

Учението на Маркс е подлагано на много ревизии и опити за усъвършенстване, най-известен от които е този на Ленин, който се опита да приложи социализма на практика. Марксизмът-ленинизмът беше идейната основа на Октомврийската революция в Русия и на нововъзникналата като резултат от революцията суперсила - Съветския съюз. Той се превърна в мощна идеология, която беляза целият двадесети век и беше използвана от много революционери, завзели властта и установили диктатури в Европа, Азия, Африка и Латинска Америка с претенциите, че са представители на пролетариата.

Влиянието на Маркс, както в науката, така и в живота на съвременното обществото е сложно и противоречиво, но заедно с това неопровержимо. Той е възвеличаван като гений и месия от последователите си и същевременно хулен, отричан или просто пренебрегван от противниците си.

Маркс не е бил безпристрастен учен и едва ли някога ще получи безпристрастна оценка. Несъмнен е, обаче, неговият принос за развитието на съвременната философия, социология, икономика, а и приноса му в много други области на познанието. Неговото значение е огромно, дори само с това, че е принудил следващите мислители, да се опитват да го опровергават.

Автор: доц. Иван Евтимов

Литература:
1. Фотев Г., Извори на социологията, Стара Загора, 1998 г.
2. Стивънсън Л., Седем теории за човешката същност, София, 1994 г.
3. Ritzer G., Contemporary Sociological Theory, New York, 1988
4. Encarta Encyclopedia, http:/emcarta.msn.com


(C) 1999-2017 VS Corporation Ltd. | ТЕМИ | РЕЗУЛТАТИ | БИБЛИОТЕКА | АБОНАМЕНТ | ^ |
Информацията на този сайт е защитена от Закона за авторското право и сродните му права. Разпространяването й под каквато и да е форма, с каквато и да е цел и в каквато и да е медия, носител или компютърна среда може да стане само с предварителното съгласие на екипа.