Портрет: Емил Дюркем (1858-1916)
Иван Евтимов, 12.04.2001


Емил Дюркем (Еmile Durkeim) е роден на 15 април 1858 г. в Епинал, Франция. Баща му е бил равин, както и праотците му, а и той самият е бил готвен за равин, но като юноша отхвърля традицията и става агностик. Въпреки, че през целия си живот запазва интереса си към религията, този интерес е академичен, а не теологически. Той е бил недоволен не само от религиозното, но и от светското образование, което според него е наблягало прекалено на литературата и изкуството. Той настоявал за изучаването на научните методи и на моралните принципи, необходими за управлението на социалния живот. Дюркем се интересува от социологията, но по това време никъде не се е преподавало социология, ето защо в периода от 1882 до 1887, той изучава философия в редица провинциални училища около Париж.

Неговият интерес към научното знание го отвежда в Германия, където той се запознава с работите на Вилхем Вунд и с немската школа в правото. При завръщането си във Франция, Дюркем публикува наблюденията си от своето пътуване. Тази публикация му помага да получи място във философската катедра в университета в Бордо. Тук Дюркем предлага първият курс по социология във Франция. Университетът е подготвял учители и Дюркейм вижда своята главна задача в това да дава образование в областта на морала. Той се надявал, че бъдещите учители ще предадат знанията си на учениците и така той ще допринесе за преодоляване на моралната деградация, която според него обхващала Франция.

Следващите години от живота на Дюркем са изпълнени с лични успехи. През 1893 г. той публикува на френски докторската си дисертация "Разделението на труда в обществото", а на латински публикува тезиси за Монтескьо. Основната му работа по методология "Правилата на социологическия метод" излиза през 1895 г., последвана през 1897 г. от "Самоубийството", в която прилага своя метод в практиката. През 1896 година той става редовен професор в Бордо, а през 1906 г. е поканен да преподава в Сорбоната като професор по науката за образованието. През 1913 година професурата му е преименувана в професор по науката за образованието и социология. През 1912 г. излиза и друг негов забележителен труд "Елементарни форми на религиозен живот".

Днес Дюркем често се представя като консерватор и неговото влияние върху социологията наистина може да се нарече консервативно, но за своето време той е бил либерал и е играл активна роля в защитата на Алфред Драйфус, евреин, капитан от френската армия обвинен в предателство.

Дълбокият интерес на Дюркем към делото Драйфус се дължи отчасти поради това, че то има ясно изразен антисемитски характер. Но той не отъждествява антисемитизма с расизма на отделни французи. Случаят той разглежда като симптом на дълбоката морална криза, обхванала френското общество като цяло. Той пише:

"Когато обществото боледува, то търси да намери някого, когото да обвини за болестта си, някой когото да обвини за нещастната си съдба, някой когото общественото мнение вече е дискредитирало и който естествено е подходящ за тази роля. Такава подходяща жертва са евреите. Резултатът от делото Драйфус потвърди моите интерпретации. Имаше радост по булевардите. Хората празнуваха победа. Най-после те знаеха кого да обвинят за своите икономически проблеми и за моралната нищета, в която живееха. Само от факта, че някой беше осъден, хората си мислеха, че нещата тръгват към по-добро и се чувстваха сплотени.."

Интересът на Дюркем към делото Драйфус произтича от неговия интерес към морала и моралния кризис, обхванал модерното общество. За него решението на въпроса е в преодоляването на моралния безпорядък. Тъй като това няма да стане лесно и бързо Дюркем предлага да се проведат специални акции, като наказания за тези, които възбуждат омраза към другите и ангажиране на правителството, което да обяснява на хората техните заблуждения. Той призовава хората да "имат куража да кажат високо какво мислят и да се обединят за да постигнат победа в борбата срещу обществената лудост."

Дюркем се е интересувал от социализма и е бил приятел с водача на френските социалисти Жан Жорес. Но Дюркем говори за съвсем друг вид социализъм, твърде различен от това, което са разбирали под социализъм Маркс и неговите последователи. Дюркем определя марксизма като "спорна и остаряла хипотеза". За Дюркем социализма е движение за морално обновление на обществото и той отхвърля политическите и икономически аспекти на социализма. Той не вижда в пролетариата спасителя на обществото и се обявява срещу марксовия социализъм, който пропагандира насилието. Истинският социализъм за Дюркем трябва да представлява система от морални норми, които да бъдат открити от социологията и след това да бъдат приложени в обществото.

Дюркем със своите трудове оказва огромно влияние върху развитието на социологията, но неговото влияние не се ограничава само до тук. Повечето от неговите приноси в другите области на науката, са направени чрез списанието "Социологически годишник" (L'annee sociologique), което той основава през 1898 година. Около списанието се формира интелектуален кръг, в чиито център е Дюркем. В списанието Дюркем изказва множество идеи, с които повлиява на развитието на антропологията, историята, лингвистиката и колкото и парадоксално да звучи, тъй като Дюркем се е борил против психологизма в науката, той повлиява и на развитието на психологията.

Умира на 15 ноември 1916 година.

Автор: доц. Иван Евтимов

Литература:
1. Фотев Г., Извори на социологията, Стара Загора, 1998 г.
2. Стивънсън Л., Седем теории за човешката същност, София, 1994 г.
3. Ritzer G., Contemporary Sociological Theory, New York, 1988
4. Encarta Encyclopedia, http:/emcarta.msn.com


(C) 1999-2017 VS Corporation Ltd. | ТЕМИ | РЕЗУЛТАТИ | БИБЛИОТЕКА | АБОНАМЕНТ | ^ |
Информацията на този сайт е защитена от Закона за авторското право и сродните му права. Разпространяването й под каквато и да е форма, с каквато и да е цел и в каквато и да е медия, носител или компютърна среда може да стане само с предварителното съгласие на екипа.