Портрет: Херберт Спенсер (1820-1903)
Иван Евтимов, 12.04.2001


Херберт Спенсер (Herbert Spenser) е роден в Дерби, Англия на 27 април 1820 г. в учителско семейство.

На младини Спенсер се проявява като непослушен ученик без никакъв интерес към ученето. Отказва да следва в Кембридж и постъпва на работа в строежа на железопътната линия между Лондон и Бирмингам. Спенсер започва да се самообразова като се интересува главно от математика и инженерство. Занимава се и с ботаника. Прави механични изобретения и дори получава патент за резачни и рендосващи машини.

През 1837 г. Спенсер започва работа като инженер по железниците, където работи до 1846 г. Той продължава да се самообразова, насочвайки се и в областта на хуманитарните науки и започва да публикува свои научни и политически работи.

През 1848 г. Спенсер е назначен за редактор на "Икономист" и неговите интелектуални идеи започват да добиват популярност. През 1850 г. той завършва своята основна книга "Социалните статики". По време на работата си върху тази книга, той започва да страда от инсомия (безсъние) и с годините физическите и психическите му проблеми се увеличават. Оттогава до края на живота си, той често изпада в нервни кризи.

През 1953 г. Спенсер получава голямо наследство, което му позволява да напусне работа и да живее като независим учен. Той никога не получава научна степен, нито академическа позиция. Спенсер живее изолирано и това задълбочава психическите му проблеми, но продуктивността му като учен се увеличава. Той става известен и извън Англия и спечелва интернационална популярност. Трудовете му се превеждат на различни езици, а посещението му в САЩ е своеобразен триумф на научната му кариера. Както пише Ричард Хофстатер:"Три десетилетия след Гражданската война беше невъзможно да се изявяваш, в която и да е научна област, без да познаваш Спенсер". Сред почитателите му е и индустриалецът Андрю Карнеги, който пише след неговата смърт: "Драги учителю...Вие продължавате да идвате в моето мислене всеки ден и аз постоянно се питам "защо" - Защо той умря? Защо трябваше да си замине?... Светът е забравил своя най-голям ум...но един ден той ще се събуди за неговото учение и ще разбере, че Спенсер е велик."

Времето обаче, определя друга съдба на Спенсер и неговите трудове са забравени.

Спенсер е имал множество странности и една от тях е близка до тази на Конт. Той също не желаел да чете произведенията на други автори и ако понякога го е правел, то е било само за да намери в тях потвърждение на собствените си идеи. Спенсер обичал да казва, че той е писател, а не читател и, че ако чете толкова много, колкото другите, той ще знае толкова малко, колкото тях.

Пак според него, идеите му са идвали ненадейно и интуитивно в главата му без съзнателно търсене и без специални усилия. Той е бил убеден, че идеите, постигнати по интуитивен път е много по-вероятно да са по-истинни, от тези търсени съзнателно и с логически усилия.

Спенсеровото пренебрежение към правилата на науката го довежда до редица странни идеи относно еволюцията на света. Социолозите на двадесети век отхвърлят работите на Спенсер като спекулативни, нямащи нищо общо с внимателното научно изследване.

Спенсер умира на 8 декември 1903 година.

Автор: доц. Иван Евтимов

Литература:
1. Фотев Г., Извори на социологията, Стара Загора, 1998 г.
2. Стивънсън Л., Седем теории за човешката същност, София, 1994 г.
3. Ritzer G., Contemporary Sociological Theory, New York, 1988
4. Encarta Encyclopedia, http:/emcarta.msn.com


(C) 1999-2017 VS Corporation Ltd. | ТЕМИ | РЕЗУЛТАТИ | БИБЛИОТЕКА | АБОНАМЕНТ | ^ |
Информацията на този сайт е защитена от Закона за авторското право и сродните му права. Разпространяването й под каквато и да е форма, с каквато и да е цел и в каквато и да е медия, носител или компютърна среда може да стане само с предварителното съгласие на екипа.