Използването на "Е-MAIL" като изследователски способ
Нейл Селин, Кейт Робсон, 23.11.2002


  • Използването на електронната поща (ЕП) като изследователски способ потенциално дава на изследователя много предимства като лесен достъп към огромни извадки, обхващащи целият свят и ниски административни разходи, както финансови, така и като разход на време. Друго голямо предимство на ЕП е, че това е една приятелска форма за обръщане към изследваните, която не би ги притеснила така, както един жив анкетьор.

  • Но приложението на ЕП в изследванията е ограничено, поради това, че тя позволява да обхванем една специфична аудитория откъм възраст, доход, пол и раса.

  • Равнището на възвращаемостта при ЕП е забележително високо в сравнение с традиционната поща, тъй като е много по-лесно и разпространението и отговарянето, но и при ЕП осигуряването на анонимност е невъзможно.

  • Използването на ЕП за интервюта е забележително с това, че премахва традиционните пространствени и времеви ограничения и ни снабдява с готова, вече написана информация (няма нужда да се сваля от магнитофона), но ЕП ни лишава от живия контакт между интервюиращия и интервюирания.

През 1990-те, благодарение на относителната си простота и ефективност, ЕП бързо е интегрирана в бизнеса, възприета е и от частните лица и разбира се, и от академичната общност. Като имаме предвид нарастването на важността на ЕП като медия, дискусиите за използването на ЕП като академично изследователско средство, все още са недостатъчни.

Нараства литературата относно използването на ЕП. Тя включва литература за използването на ЕП при обучението на студенти и за образуването на дискусионни групи. Има и литература за използването на ЕП в маркетинговите изследвания, за провеждането на анкети, и в по-малка степен за използването на ЕП като метод за електронни интервюта и фокус групи. Необходимо е внимателно разглеждане на този нов инструмент, за да може той ефективно да се използва в социалните науки.

Методологически въпроси

Принципната черта на ЕП като изследователско инструмент, е неговата бързина, мигновеността, която тя предлага. Но бързината придава на ЕП известна ефeмерност, което може да компрометира нейната ефективност. Както Таш (Thach 1995) отбелязва, ЕП може да бъде изтрита така бързо, както е и изпратена. За разлика от стандартния въпросник или интервю, получателят може да се отърве от анкетата или интервюто, получено по ЕП с едно натискане на бутона.

Въпреки това има много предимства в използването на ЕП. Например, електронната комуникация води до "демократизация на обмяната", което не могат да постигнат повечето конвенционални изследователски методологии. Както пише Бошиер (Boshier 1990) :"ЕП осигурява условия за непринудителен, антийерархичен диалог, каквато е според Хабермас "идеалната говорна ситуация, свободна от вътрешна или вътрешна принуда и характеризираща се с равенство във възможностите и реципрочност в ролите, приети от участниците". (Boshier 1990, p. 51)

ЕП преодолява някои от традиционните предразсъдъци на интервю-техниките. Както пише Spender (1995) изискванията за посочване на етнос, пол и възраст не е необходимо да се спазват в електронната комуникация. Потенциала за асинхронна комуникация, която предлага ЕП е нейно най-атрактивно свойство. (Tach 1995) Субектите не са притеснени от синхронната комуникация, а могат да отговарят, когато те се чувстват удобно. ЕП пряко насърчава "приятелското" общуване.

Нарастването на достъпността на комуникационните технологии е съпроводено с едно нарастване на популярността на качествените методи, като феноменологичното движение и идеите на теорията на основата, които се отнасят да писаните данни (Foster 1994). Това прави ЕП атрактивна за тези изследователи, които никога не са разглеждали валидността като изследователски метод.

Основната слабост в използването на ЕП е свързана с валидността. ЕП е ограничена до тези индивиди, които имат достъп до Интернет. Както Керка (Kerka 1995) изтъква, тази група е ясно разделена по класов, расов, възрастов и полов признак. Нещо повече, въпреки че нараства популярността на ЕП, използването й не е повсеместно разпространено между потребителите на Интернет. Както показва Kenway (1996) около 70% от хората, които са в мрежата са от САЩ и две трети от тях са или професионални компютърни специалисти или са включени във висшето образование. В групата преобладават 18-24 годишните, предимно студенти в университетите. Наистина "ограничената извадка" е основният фактор, който ограничава ЕП като средство за изследване.

С разпространението на ЕП освен проблемът с ограничената извадка, възникват и други трудности. В частност, колкото повече електронната поща става нещо обикновено, толкова повече ще има информационна претовареност и изследователите, използващи ЕП ще се сблъскват с риска да бъда маргинализирани като някакво форма на електронен боклук.

Както Berge и Collins (1995) изтъкват, с увеличаване на електронния дискурс, средният гражданин ще бъде така затрупан с информация по ЕП, че ще бъде невъзможно да отдели внимание на всяко съобщение. Спонтанният опит да се получи информация чрез ЕП от изследователите (колкото и добре направен), просто ще бъде игнориран от получателя.

С тези основни забележки, ние можем да продължим и да разгледаме силата и слабостта на две конкретни методики - електронната анкета и електронното интервю.

Електронната анкета

Едно очевидно приложение на ЕП е използването и като заместител на конвенционалната пощенска анкета. Наистина, ранните количествени изследвания показват, че електронната анкета има забележителен процент на възвращаемост, в сравнение с типичните 20 - 50%, обикновено постигани чрез конвенционалната пощенска анкета. (Frnkfort-Nachmias 1996). Например Уолш и колектив(Walsh et al. 1992) са получили 76% възвращаемост с една случайна извадка и 96% със самоизбираща се извадка, когато са провеждали изследване за компютърната мрежа. Подобно Андерсон и Ганснедър (Anderson and Gansneder 1995) съобщават за 68% възвращаемост на тяхно изследване чрез ЕП, съдържащо 72 въпроса (със 76 % възвращаемост по ЕП и 24% възвръщаемост по конвенционалната поща). Накрая Мета и Сивадас (Mehta and Sivadas 1995) сравняват конвенционална пощенска анкета с неин електронен еквивалент. Спонтанната анкета по обикновената поща постига 45% възвращаемост, докато анкетата по ЕП 40 %. Изследваните, обаче намират, че възвращаемостта по ЕП нараства на 53%, ако на получателите им се изпрати предварително съобщение, с което ги молят да участват в изследването.

Освен високата възвращаемост, анкетата по ЕП има и други предимства. Тя струва забележително по-малко и като пари и като време. Доколкото е възможно да се изпрати една и съща ЕП до много адреси чрез едно действие, един голям "електронен изстрел" на съобщението, е относително лесно постижимо. Софтуерът позволява на изследователя да изпраща допълнителни съобщения и разяснения, когато получателят получава съобщението или когато го чете. Въпреки че тази възможност повдига въпроса за етиката, анкетата по ЕП дава малко по-голяма възможност за "контрол" върху провеждането на анкетата, след като тя веднъж е изпратена.

Има и общи черти между електродната и обикновената поща. Например, невъзможно е да се осигури анонимност, след като имената на получателите или най-малко техните електронни адреси се включват автоматически в отговора. Но както изтъква Таш (Tach 1995), липсата на анонимност не изключва възможността изследователят да гарантира, че няма да злоупотреби с информацията. Все пак, валидността на анкетата по ЕП навярно е по-ниска, отколкото при другите способи за анкетиране.

Електронното интервю

Докато използването на ЕП за анкетиране директно заменя ролята на обикновената поща, електронното интервю (или във формата на поотделно интервюиране или чрез създаването на фокус групи.) печели от незабавната и интерактивната природа на ЕП. Практическите предимства от електронното интервю са две. Първо, както изтъква Фостър (Foster 1995) електронното интервю не е ограничено от географското разположение на участниците и от времевите зони. Нуждата от пространствена близост между интервюиращия и интервюирания отпада. Второ, електронното интервю не се нуждае от допълнителна обработка. Освен че спестява време и пари, елиминират се също възможностите за грешки от некоректна транскрипция. Вие анализирате точно това, което са ви отговорили.

Както Бошиер (Boshier 1990) изтъква, повечето дискусии за ползите и недостатъците на ЕП игнорират ролята човешките фактори.

Електронното интервю намалява ефекта на интервюиращия, възникващ от външността му и невербалните сигнали за различията в статуса между интервюиращ и интервюиран. То също може да намали проблемите, предизвиквани от доминиращите и срамежливи личности, особено при електронните фокус-групи. Както пише Робъртс (Roberts et al 1997) отрицателният ефект от срамежливостта изчезва, когато комуникираш по ЕП. В това отношение, електронното интервю има да измине дълъг път и да премахне някои от интерперсоналните проблеми, обикновено свързвани с традиционните техники на интервюиране. Въпреки това, остава факта, че електронното общуване не е сравнимо в много отношения с вербалното общуване. Дискусията в "Мрежата" изисква други умения и от интервюиращия и от интервюирания. Както отбелязва Банон (Banon 1986) в бележките си към Бошиер (Boshier 1990), съдържанието и стила на електронните съобщения е някъде между телефонния разговор и бележката. Наистина езикът на опосредстве ната от компютъра комуникации проявява тенденция към опростяване, поради времевите и пространствени ограничения на медиума. В резултат, съобщението по ЕП е хибрид между писмен и говорим език (Murray 1993). Въпреки че често се разглежда като по-неточна рефлексия на мисленето на отговарящия, отколкото вербалния запис, мълчаливите свидетелства на писаната информация често са по-удобни за работа като имаме предвид пространствената и времевата дистанция между субекта и изследователя (Hodder 1994).

Липсата на невербална комуникация може да бъде проблем, както за интервюиращия, така и за интервюирания. Голяма част от тази информация, която е нещо обикновена в традиционното интервю, в електронното се загубва. Електронното интервю печели като точност, но губи допълнителната, често много ценна невербална информация. Както Кинг (King 1996) твърди, невербалната комуникация и активното слушане са интегрални елементи на ефективното интервю. Въпреки че се правят несръчни опити за изкуствена паралингва и нелингвистични знаци като емоции ( пишейки : - след изречението, прибавяне на хумор, повтарящи се гласни, индикиращи нарастването на интонацията като "оооо") липсата на вербално общуване е сериозно ограничение в използването на електронното интервю.

Заключение

Разпространението на ЕП и увеличената лесност, с която се правят изследвания по Интернет (Schmidt 1997) предполага, че използването на електронните методологии ще нараства по популярност в близкото бъдеще, както за количествени, така и за качествени изследвания. Въпреки това остават множество проблеми в използването на ЕП в социалните науки.

Независимо от бързата експанзия на ЕП, използването му като изследователско сечиво ще рефлектира върху демографски основани отклонения, според сегашната структура на ползувателите на Интернет по същия начин, както ранните телефонни интервюта са били с ясни класови отклонения, тъй като не всеки е можел да си позволи телефон (Babbie 1992). Днес електронните методологии, както предполага Шмидт (Schmidt 1997b), могат да бъдат разглеждани като валидна алтернатива на традиционните изследователски техники, само ако се цели специфична, тясно определена група, притежаващо лесен достъп до Интернет и ЕП.

В настоящето фрагментираният и неравен характер на използването на ЕП и Интернет, блокира развитието на широко признати критерии за използване на електронните изследвания (Langfold 1995а, 1995b, Robson 1995). Но само чрез използване на Интернет, с внимание към традиционните етика и методологически критерии, както и при съобразяването с появяващата се етика на "кибер-пространството", можем да отговорим на поставените въпроси. Както Кумбър (Coomber 1997) твърди, демографската неравност на сегашните ограничени в мрежата изследвания бързо се изпарява; "относителната изключителност на сегашните ползователи на Интернет и ЕП трябва да се разглежда сериозно, но това не трябва да пречи на опитите да се правят полезни и информативни социологически изследвания" (para. 1.1) Днес използването на ЕП предлага на изследователя много предимства - времеви, пространствени - както и лесен достъп до една извадка, която не може да бъде обхваната по друг начин.

Библиография
  • Anderson, S.E. and Gansneder, B.M. (1995) 'Using Electronic Mail Surveys and Computer Monitored Data for Studying Computer Mediated Communication Systems', Social Science Computer Review, 13, 1, pp. 33-46.
  • Babbie, E. (1992) The Practice of Social Research (6th ed.) Belmont, California: Wadsworth.
  • Boshier, R. (1990) 'Socio-psychological Factors in Electronic Networking' International Journal of Lifelong Education, 9, 1, pp. 49-64.
  • Berge, Z.L. and Collins, M. (1995) 'Computer Mediated Scholarly Discussion Groups', Computers and Education, 24, 3, pp. 183-189.
  • Coomber, R. (1997) 'Using the Internet for Survey Research' Sociological Research Online, 2, 2 http://www.socresonline.org.uk/socresonline/2/2/2.html.
  • Foster, G. (1994) 'Fishing the Net for Research Data', British Journal of Educational Technology, 25, 2, pp.91-97
  • Frankfort-Nachmias, C. and Nachmias, D. (1996) Research Methods in the Social Sciences (5th Ed.) London, Arnold.
  • Hodder, I. (1994) 'The Interpretation of Documents and Material Culture' in Denzin, N.K. and Lincoln, Y.S. (Eds.) Handbook of Qualitative Research California, Thousand Oaks.
  • Huff, C. and Sobiloff, B. (1993) 'Macpsych: an Electronic Discussion List and Archive for Psychology Concerning the Macintosh Computer', Behaviour Research Methods, Instruments and Computers, 25, 1, pp.60-64.
  • Katori, K. (1990) 'Recent Developments and Future Trends in Marketing Research in Japan Using New Electronic Media' Journal of Advertising Research, 30, 2, pp. 53-57.
  • Kenway, J. (1996) 'The Information Superhighway and Post-Modernity: the Social Promise and the Social Price' Comparative Education, 32, 2, pp. 217-231.
  • Kerka, S. (1995) Access to Information: To Have and Have Not Colombus Ohio, Center on Education and Training for Employment.
  • King, E. (1996) 'The Use of the Self in Qualitative Research' in Richardson, J.T.E. (Ed) Handbook of Qualitative Research Methods for Psychology and the Social Sciences, Leicester, BPS Books.
  • Langford, D. (1995a) 'Law and Disorder in Netville' New Scientist, 146, pp. 52-53.
  • Langford, D. (1995b) Practical Computer Ethics Maidenhead: McGraw Hill.
  • Mehta, R. and Sivadas, E. (1995) 'Comparing Response Rates and Response Content in Mail versus Electronic Mail Surveys', Journal of the Market Research Society, 37, 4, pp. 429-439
  • Murray, D.E. (1995) Knowledge Machines: Language and Information in a Technological Society London, Longman.
  • Parnell, J. (1997) 'A Mannequin Without Clothes' paper presented to BYTE Conference, Mastrict University, December 1997.
  • Pitt, M. (1996) 'The Use of Electronic Mail in Undergraduate Teaching', British Journal of Educational Technology, 27, 1, pp. 45-50.
  • Roberts, L.D., Smith, L.M. and Pollock, C. (1997) '“u r a lot bolder on the net”: The Social Use of Text-Based Virtual Environments by Shy Individuals' paper presented to First International Conference on Shyness and Self-Consciousness, Cardiff University, July 1997.
  • Robson, K. (1995) 'Working it out with a Pencil: The Search for Information on Inflammatory Bowel Disease' Unpublished M.Sc. Econ. Thesis, University of Wales, Cardiff.
  • Schmidt, W. (1997a) 'World-Wide Web Survey Research Made Easy with WWW Survey Assistant' Behaviour Research Methods, Instruments and Computers, 29, pp.303-304.
  • Schmidt, W. (1997b) 'World-Wide Web Survey Research: Benefits, Potential Problems and Solutions'Behaviour Research Methods, Instruments and Computers, 29, 274-279.
  • Spender, D. (1995) Nattering on the Net: Women, Power and Cyberspace. Melbourne, Spinifex Press.
  • Sproull, L.S. (1986) 'Using Electronic Mail for Data Collection in Organisational Research', Academy of Management Journal, 29, pp. 159-69.
  • Thach, E. (1995) 'Using Electronic Mail to Conduct Survey Research', Educational Technology, March-April 1995, pp. 27-31.
  • Walsh, J.P., Kiesler, S., Sproul, L.S. and Hesses, B.W. (1992) 'Self-Selected and Randomly Selected Respondents in a Computer Network Survey', Public Opinion Quarterly, 56, pp. 241-244.
  • Wild, R.H. and Winniford, M. (1993) 'Remote Collaboration Among Students Using Electronic Mail', Computers and Education, 21, 3, pp. 193-203.

Превод: доц. Иван Евтимов


(C) 1999-2017 VS Corporation Ltd. | ТЕМИ | РЕЗУЛТАТИ | БИБЛИОТЕКА | АБОНАМЕНТ | ^ |
Информацията на този сайт е защитена от Закона за авторското право и сродните му права. Разпространяването й под каквато и да е форма, с каквато и да е цел и в каквато и да е медия, носител или компютърна среда може да стане само с предварителното съгласие на екипа.