Анализ на политическата игра "Парламент-2001"
Дмитрий Варзоновцев, 11.05.2003


1. Общи констатации

Традиционното отношение на българина към властта и политиката, слети в неговия светоглед в едно конфликтно и многопланово цяло обяснява многото грешки при прогнозирането и количествената оценка на силата на тези нагласи преди изборния ден. По - адекватен е методът на игрова симулация. Основното му качество е това, че в него се сблъсква игровата симулация със симулациите ("а ла франга") в самия живот. Напреженията и конфликти, които се визират в този сблъсък се оказват диагностични и разкриват контурите на иначе трудно доловимото колективно безсъзнателно на българина.

Когато хората играят, те без да искат стават и по-убедителни и по-отворени в израза на своите иначе прикрити политически мотиви и желания. А самите тези желания като че ли "проговарят" със собствен глас, а не с изкуствения (и често съвсем небезкористен) глас на масовата анкета. Игровите симулации съществено отслабват натиска на значимите за хората ограничения и цензурата в подобен род ситуации като им позволяват да станат (поне по време на симулацията) …други. Начинът, по който участниците в подобни изследователско-диагностични процедури разиграват - симулират, поведението на избраните от тях персонажи (роли в играта), позволява да бъде фиксирано тяхното отношение към реалния, а не симулативния проблем или конфликт.

Политическата игра, поставяща "обикновения" човек в позицията на политическа власт, предоставя на него възможността да се преживее "като човек на властта" - депутат в Парламента, министър-председател, генерал, кмет или съветник в общината - заставя да проговарят неговите иначе подтискани желания и така разкрива много по-реалистично динамиката на електоралните мотиви, очертава реалната феноменология на модерната българска публичност.

За пръв път - в практиката на провеждането на подобните игри от 1990 г- насам - играта се провежда в две различни групи. Общо е игровото задание - участниците са "новоизбраните народни представители в 39 Народно Събрание", на които им предстои да конституират правителството, да обсъдят неговата програма и да изберат министър-председател.

На участниците и в двете групи е предложен един и същи набор от варианти на игровите роли - партии и коалиции. Както и във всички подобни процедури не се разрешава да се ползват реалните наименования и да бъдат представлявани реалните политически субекти. Но се допуска собственото фантазиране - допълването и комбинирането на възможните идентификации на политическите субекти.

И в двата случая играта се проведе на две части. Но причините за това са различни. В първата група - студенти от НБУ - играта се проведе в рамките на практикума по социология, поради което процедурата се раздели на две части - по два академични часа всяка. Във втората група, съставена от представителите на младежките съюзи към БСП, играта се проведе на две части поради съвсем друга причина. На предварително обявената дата играта се провали - поканените не доидоха. По-точно в рамките на 30-40 минути след обявения час се събраха 4 души, което прави провеждането на игровата процедура невъзможно. Повторно се събраха 9 души и играта се състоя. Но отново се наложи да се чака.

Важно е да се подчертае, че и в групата студенти ангажираността към процедурата не беше максимално. Тук, обаче, става дума за традиционната студентска "заетост". И все пак бихме могли да кажем, че и в двете групи определена трудност в психологически план представляваше самата тема - парламентарните избори. Макар и представена в игрови, симулативен план, тази ситуация очевидно тревожеше хората, създаваше известен дискомфорт.

В тази връзка бихме могли да направим и една по-съществена констатация. Във всяка игра хората така или иначе симулират своето отношение към един или друг реален проблем. Просто казано - "играят". Но подобен род ситуации има най-малко два варианта.

В единия играта провокира нещо като автопроекция - хората проецират своите възгледи, оценки, мнения върху екрана на "другия". В социалните науки това са така наречените проективни методики. Участникът в играта като че ли "представя" някой друг и го натоварва със своите собствени преживявания

В другия вариант играта се превръща в откровенна фалшификация. Участниците показват, че играят, съзнателно създават напълно изкуствени конструкции, но въпреки това разкриват своите настроения, макар и по-опосредствуван, по-невротизиран начин.

Ако се върнем към играта с групата студенти, тя изглежда по-еднородна тъкмо поради това, че повечето студенти приеха проективен вариант на поведението. Те съвсем ИСКРЕНО натоварваха "новоизбраните депутати" със своите СОБСТВЕНИ въпроси и мнения.

Групата млади социалисти от самото начало се разцепи на две. В едната се прие проективния вариант на поведение, когато участниците в играта споделяха собствените си мисли, но от лицето на измисления персонаж. В другата се "разигра" същинското представление, когато участниците съвсем ясно и недвусмислено показваха, че не приемат самата игра, че играят за да "отбият номера" - ФАЛШИВО. Не става дума обаче за една съвсем съзнателна фалшификация. В случая участниците приеха игровата процедура ФОРМАЛНО - те наистина измислиха персонажи, които в никой случай не биха могли да бъдат третирани като техни собствени психологически проекции. С други думи, те се преструват на играещи, а в същност ...остават сериозни и реалисти.

Така във втората група -тази на младите социалисти се оформи истински конфликт. "Наивниците", включили се в играта се оказаха "фантазьори - идеалисти", безпомощни не само в играта, но и в живота. Групата преструващи се се оказа прагматична и реалистична, продължи да действа в играта според собствените си неигрови нагласи и мнения. В крайна сметка, обаче, получи се така, че и студентите, и младите социалисти, които се включиха в играта като "фантазьори-идеалисти" поставиха такива въпроси, на които сериозни и прагматични функционери, т.е. реално упражняващи политиката и извън играта не успяха или не пожелаха да намерят отговор. Дори и "несериозен". Така играта препотвърди и един от основните извънигрови въпроси - този за диалог между политиците и т.н. "електорат".

От съдържателна гледна точка, доколкото в случая изобщо може да се говори за такава, играта показа няколко тематични кръга. И отново една важна констатация. В нито една от дискусиите "игровата власт", "управляващите" не получиха еднозначно одобрение. Би могло да се каже, че в играта днешното управление беше преценено достатъчно критично и главно от позицията на това, което не се случва "в реалния живот".

Така се оформи основната игрова конфигурация. "Фантазьорите-идеалисти" метафорично могат да бъдат отъждествени с "електората" в извън-игровата ситуация, а прагматичните реалисти, - като представителите на политическата класа "ан гро".

Според игровия електорат неигровите управляващи не се справиха защото направиха едни или други МОРАЛНИ компромиси. Този акцент беше особено силен в групата млади социалисти. При студентите, въпреки че този момент не беше подминат, акцентът се поставя върху друго. Управляващите поради лични интереси (по-точно поради личната дезинтерисираност) не са успели нито да обяснят на хората ясно и разбираемо своите цели и начини за работа, нито да приемат най-необходимите закони за да се избегнат негативите от реформата - главно, безработицата и липсата на инициатива у дребния и средния бизнес.

При младите соицалисти в основата на "несправянето" стои именно моралната криза, отказът на управляващите да следват собствените си ценности и заявените цели. При студентите приеоритетни се оказват знанието, компетентността и прозрачността като критерии за оценка на управлението. Но и студентите, и младите социалисти не са пропуснали ниската ефективност на администрацията. За студентите тя е раздута и неефективна - липсват научните, обективно проверими и прозрачни критерии както за подбор на персонала, така и за избор на конкретните стратегии на поведението. Младите социалисти акцентират върху отказ от базисните морални ценности, в т.ч. и християнски (по-точно раннехристиянските, близки до тези на левите от края на ХІХ и началото на ХХ век).

Съвсем иначе се прояви отношението към сегашното управление сред "прагматично" ориенираните социалисти. То е лошо и некомпетентно защото, проблемът е ..самите управляващи от СДС. С други думи, проблемът не е нито в начините, нито в целите на управлението, а в това, кой управлява - "ние" или "те". "Те" управляват лошо поради това, че управляват именн те! "Те" просто не могат да се справят така, както бихме могли "ние". От тук изходът е в смяната на управляващите, а не в смяната на начина на управлението. Така социалистите в играта показаха, че техните извънигрови лозунги са ...пак игра. Зад призива за "ново управление" стои желанието "пак да управляваме НИЕ, А НЕ ТЕ"!

Разбира се, трудно е да бъдат представени "обективни" и "неопровержими" аргументи в полза на тази констатация. Тук е мястото да се спомене една игрова подробност. Според методиката, дискусията се приключва с гласуването. По сценарий това е гласуването за програмата на бъдещето правителство. Разултатите от това гласуване са крайно интересни и за двете групи - студенти и млади социалисти.

Първо, и в двете групи НЕ ПЕЧЕЛИ НИТО ЕДНА ПРОГРАМА, никой не събира мнозинство от гласовете. Но съотношението на гласовете е различно.

В групата на студентите най-много гласове събира игровата коалиция "ПЪТ,СВОБОДА,СВЕТЛИНА" -14 от 30 възможни гласа. Тази игрова коалиция постави акцент върху прозрачността в поведението на управляващите. В дискусията един от членовете на тази коалиция подчерта, че досегашните управляващи не са могли да обяснят на хората същината на това, което правят. Студентите като УЧЕЩИ СЕ забелязват един важен резерв по отношение на управлението и управляващите - недостатъчно добре обосновано поведение от гледна точка на експертност, компетентност, знание. Дори и като "фантазьори-мечтатели" те съвсем прагматично съветват - не дръжте такъв огромен административен апарат. По-добре платете една достойна сума на експерти веднъж, а после следвайте техните съвети "безплатно",те. без да е нужен такъв огромен апарат.

Иначе коалицията прие всички предложения, които бяха направени в хода на дискусията както от нейните членове, така и от другите "коалиции". Въпросът не е в това, какво да се направи. Според студентите от тази коалиция, нещата са ясни и няма нищо особено. Въпросът е нещата да се правят добросъвестно и в интерес на всички. И именно защото има различни интереси важно е управляващите обстойно и пълно да обясняват на хората ползата от провежданите от тях реформи. Но най-вече трябва да има ясност във взаимоотношенията между държавата и бизнеса. Досега, според студентите, държавата не е коректна по отношение на бизнеса, не следва собствените си закони стриктно.

Следва "Трудова партия за заетост", която събира 10 гласа от 30 възможни. Тук акцента се поставя върху конкретните мерки, които трябва да се вземат за да се осигури заетост. Именно безработицата е главния проблем и поради това осигуряването на заетостта е най-належаща задача за решаване от управляващите, каквито и да са те. По-нискияг брой гласове от една страна би могъл да бъде обяснен с това, че тази " партия" не можа да обясни, как ще наложи работодателите да наемат повече работници, как да следват добрите закони и правила. Но от друга страна тази игрова партия успя да привлече много повече от първата гласове "от страни". В гласуването всеки участник разполагаше с три бюлетина, от които би могъл да подаде и трите за една партия, за различни партии, или за нито една партия. "Трудовата партия " разполагаше сам с три собствени гласа, но получи още 7. Път,свобода,светлина" разполагаше с 9 собствени гласа, но успя да привлече само 5 допълнителни.

А това значи, че в случая няма изявен конфликт или противоречие, че аргументите и на двете "партии" се оказаха що годе равностойни. И все пак спечели именно "Път, Свобода, Светлина". Възможно е че по-идеалистична нагласа се оказа за студентите по-ангажираща, отколкото по-прагматичната. Интересно е, че на второто занятие доидоха 3-та от 5-те участници в коалицията "Път,Свобода,Светлина", и само 1 от 4-ма участници в "Трудова партия за заетостта". Възможно е , че студентите поставят на по-предна, по-приоритетна позиция именно МОРАЛНИТЕ, ЦЕННОСТНИТЕ И КОМУНИКАТИВНИТЕ моменти, а не станали вече банални икономически аргументи. И като че ли не е случайно, че единственият в тази група "прагматик", избрал позиция на индустриалците-анонимните инвеститори - просто не се яви на второто занятие.

Вече е било отбелязано, че студентите отдават много голямо значение на знанието, компетентността като критерия за оценка на управлението. За тях обаче това съвсем не е нито само технически, нито само властови ресурс. В спора за прозрачността на аргументите, с които властта ТРЯБВА да убеждава хората се прояви желанието между управляваните и управляващите да бъде постигнато съгласие.

Точно в тази точка, обаче, в студентската група настъпи нещо като "разцепление", пролича известна дистанция, дори и противопоставяне. Когато се обсъждаше проблемът за прозрачността в поведението на управляващите, една от участничките много остро се противопостави на самата възможност това да бъде постигнато. Тя постави въпрос за това, че един и същи факт, проблем или явление за управляващите може да има един смисъл, а за упраляваните друг. И така постави под съмнение самата възможност управляващите да могат да "обяснят", да "разяснят" на управляваните каквото и да било.

Така се очерта един игрови конфликт. Докато игровата коалиция "Път, Свобода, Светлина" поставя като приоритет именно постигане на съгласието чрез диалог на властта с управляваните, то "Трудовата партия на заетостта"търси работещ механизъм, които би направил работодателя ЗАИНТЕРЕСОВАН да открива нови работни места.

Но този конфликт въпреки че се обозначи достатъчно релефно не се разви като последователно противопоставяне, не се задълбочи. Студентите и от коалицията "Път Свобода Светлина" и от "Трудовата партия на заетостта" настояваха не върху постигане на някакво общо и задължително съгласие между всички, а върху разбирателство, върху диалог между очевидно различни интереси. Те смятат, че без преуспелите "да погледнат на долу" нещата в обществото няма да се оправят!

Съществено е и това, че студентите не виждат държавата като гарант нито за трудовата заетост, нито за развитието на икономиката. Държавата вместо да помагана хората ПРЕЧИ! В тази връзка, макар и в игрова дискусия, днешните управляващи събират основните негативи, защото олицетворяват именно държавата. Държавата стои прекалено близко до човека, много го ограничава - ПРИТЕСНЯВА! Притеснява го и с данъците, и с тромавата и неадекватната администрация, и с двоен стандарт по отношеине към изпълняването на общите правила. Ето защо самите хора са гарант за своя живот. Но основното условие за това е трудът!

Оттук проблемът със заетостта се оказа основен, въпреки различни начини, които бяха предлагани за неговото решаване. Именно собственият труд, независимо дали в качеството на наемен работник или като бизнезмен, та дори и като временно зает, е главния фактор човекът да има собствено достойнство, да бъде щастлив в крайна сметка. Особенна ценност на заетостта пролича и в дискусията за положението на инвалидите и хората в неравностойно положение. Констатира се, че днес тази социална страта не е равностойна "част" на обществото. За да бъде такава необходимо е хора с недъзи да имат възможност да се трудят и по този начин да защитават своето място в живота.

Гласуването подсказа, макар и като хипотеза, че студентите свързват решаването на проблема за трудовата ангажираност на инвалидите с решаването на проблема за заетостта изобщо. Напълно възможно е в тази връзка, че представителката на "Женския съюз за здравето" предостави именно на Трудовата партия за заетост 2 от 3 бюлетина, с които разполагаше.

В групата млади социалисти дискусията от самото начало разкри наличието на една друга смислова граница - между електората и управляващите. На пръв поглед това е естествено, защото става дума за политически ангажирани именно с опозицията хора. Но колкото и да е парадаксално, "опозиционната" иначе среда съдържа в себе си и двата полюса! С други думи, играта отново потвърди наличието на един дълбоко прикриван, но не можеш да бъде скрит конфликт между "червените мобифони" и "червените бабички"(Стефан Продев).

Играта, разбира се, по специфичен начин трансформира тази банална опозиция. Тук хората, които се себеидентифицират като "управляеми" ВЪТРЕ в групата "се издават" защото наивно се включват в играта, приемат самата възможност да се изкажат искрено. "Управлряващите" от самото начало "не се поддават", не се включват в играта. Те сама се правят че играят като постоянно показват разликата между играта и реалността. Това проличава във всичките фази на играта - по време на избора на игровите позиции, в самата игрова дискусия и по време на избора на "министър-председателя". Как?

Най-напред за разлика от студентската група в дискусията сред младите социалисти много остро беше поставен въпрос за това, кои са "наши", а кои са "чужди". В студентската аудитория почти не е имало опит за този род идентификации. Но и тук пролича, че дори и в играта не всички са "равни". Едните управляват, а другите са управлявани. Но студентите отново не изострят това различие. Дори и да имаме различни интереси, смятат те, защо не можем да си говорим, не можем да се разбираме.

Тук проличява една може би наивна, а може би и вече съвсем модерна визия за властта - всеки който в момента е на власт може и да не бъде на власт в следващия момент. За студентите отношението между управляващите и управляваните в по-голяма степен е функционално, при това временно. Но не защото се приема самата възможност, че ако днес си управляем, то утре можеш да станеш управляващ, а защото ...всички са управляеми. Но едни в по-голяа, а други в по-малко степен. Тук акцентът се поставя именно върху възможността тази управляемост (манипулируемост) да бъде ако не премахната, то отслабена. А значи всеки трябва да има възможност сам да управлява ...своя живот. Така студентите поставят управляващите в позицията "Те". Техният патос е - "Те" да не пречат много на "Нас". Но да не пречат според определени правила и срещу определени ангажименти и от "нашата", и "тяхната" страна.

В групата на социалисти също така се обособи подобна игрова позиция - позиция на "нормалните управляеми", по отношение на които реалните управляващи са "Те". И по този начин "предаде" групата, която все още си мисли управляващите като "Ние". Предаде именно защото прие самата възможност да управляват и други, но само като ЦИВИЛИЗОВАНИТЕ и МОРАЛНИТЕ управляващи. Остротата на конфликта не можеще да бъде изчерпана и с постоянните декларации от страна на "Съюза за цивилизован и морален избор", че те не се отнасят положително към днешните управляващи. И отново причината е в това, че претендиращи да се върнат позицията на управляващите съвсем не са склонни да управляват нито морално, нито цивилизовано! За прагматичните имитатори на игровата дискусия се оказа недопустим именно този акцент.

И като аргумент в полза на тази констатация в самата игра като че ли съвсем неочаквано за участниците се появи една неординарна, т.е. наистина игрова позиция на анонимния инвеститор. Един млад човек пое ролята на "инат" и реши да каже това, което иначе - извън играта - не би могло да бъде казано. А именно - в България има пари, но всички те са мръсни! Ето защо трябва да им се разреши да работят, да се превърнат в инвестиции, евентуално срещу определен процент-еднократен данък. Ето тази нарочно провокативна, радикална позиция разкри същинския конфликт. Днешните управляващи не се приемат, защото пречат на "нашите пари" да работят за НАС.

Как биха могли да "работят" нашите пари? Така, както работят и всякакви други пари - за себе си. А бедните да си гледат работа-да мрат в кофите. Няма смисъл да се поддържат нито спорта, нито културата. За какво те са на бедните? Няма смисъл и да се дават парите за помощи. Всеки да си гледа сам да оцелява. Осигуряването изобщо не би трябвало да е проблем нито на държава, нито на предприемача. Всеки работник трябва сам да отделя парите за здравето и пенсията.

Наглед тази "радикална" позиция беше оспорена в хода на дискусията от "Парламентарния съюз за законност и справедливост", който предложи безплатни закуски за ученици и 35-часова работна седмица. Само че в хода на крайното гласуване стана нещо наистина странно. Процедурно, на всеки от участниците беше предложено да гласува с три бюлетина и се получи следното.

За "Съюз за цивилизован и морален избор" бяха подадени 8 гласа. Теоретично този съюз би могъл да получи 9, т.к. на момента на гласуването включваше 3-ма души. За "Парламентарния съюз за законност и справедливост" бяха подадени 7 гласа при 9 възможни (3 участники с по три бюбетина). За "Движението на въздържателите" беше подаден само 1 глас от 3 възможни. Но за "Патриотичен съюз на анонимните инвеститори" - 8 при 3 събствени. В две последни "парламентарни групи" бяха по 1 участник. С други думи "фантазьорите-идеалисти" загубиха само един глас. Реалистите -прагматисти цели 2. Но "провокатор-радикалист" спечели цели 5 допълнителни гласа.

По този начин в групата социалисти съвсем ясно пролича реалният конфликт в електоралната база на БСП. Тук заедно принудени да съжителстват управлявящите вчера и управляваните ...винаги. За управляващите вчера 35-часовата работна седмица и закуски за ученици е банален предизборен антураж, докато "оправяй се кой както може" е реалната управленска практика.

Горчиво звучи признането на момичето "паднало от небето", участница в дискусията самоопределила се първоначално като "Движение - небето за всички", а после влязла в коалиция "Съюз за цивилизован и морален избор":

"Всички са излъгани. Тези които са в небето най-много. Те не са се намесвали в нищо, изпълнявали си дълга и на края за тях нищо няма". С други думи най-много бяха излъгани най-вярващите, тези коита бяха на небето.

Точно това признание, а не споменаването за абстрактните християнски ценности възмути останалите. "Та това е безпринципна коалиция!" Но безпринципно ли е да вярваш в Христа или в Маркса? Едва ли. Страхът, който явно пролича в дискусията е предизвикан не от самото това признание. А от това, че вярата в светлото, справедливо бъдеще не е минала, не е престанала да тревожи и да ангажира хората. Вярващите не се отказват. "Те се обединяват и правят това движение. Искат да изказват мнението и да се слуша тяхното мнение. И да се взима най-доброто. Простор е бъдеще. Стигаш някъде и виждаш още нещо, недоразбрано, недочуто. Като мечта. Нови задачи, нова работа".

Този конфликт беше осъзнат от всички участници в дискусията на младите социалисти. Само че изходът от него беше предложен ...наистина безпринципен. Трябва да сме заедно, каквото и да е. Въпреки очевидния конфликт между декларираните за електората безплатни закуски за ученици и неистовото желание да инвестиращ собствените си пари, какъвто и да е техния произход. Безпринципен е съюзът на моралните и аморалните дори и да се оправдава с възстановяването на справедливостта, с връщането на неправедно заграбеното, защото упрадляваният, който се убеди реално в това, какво му струва безпринципността на управляващия, не би се съгласил същият да го управлява само защото е "свой". Играта, колкото и да е "далеч от реалността" показа, че всъщност единството е само декларирано, а в действителност различията остават.

2. Някои електорални хипотези

Това изследване има и известна електорално диагностично стойност. Въпреки че в дискусията не ставаше дума за реалните политически субекти, които претендират за спечелят в изборите, констатациите, получени в играта биха могли да подскажат какъв шанс тези субекти имат в сегашната ситуация.

Би могло да се каже, че играта главно диагностира отношението между двете политически формации - СДС и БСП. Разбира се, максимално условно.

Известно е , че за общественото мнение управляващите се асоциират именно със СДС, а опозицията с БСП. В играта, обаче, и двете политически формации присъстват "косвено".

В случая, обаче, не става дума за статистически представителна картина.

В играта се очертават мотивационните структури. В по-груб вид, става дума за по-близки или по-далечни индикации за отношението към управляващите от страна на управляваните. Банално е, но в играта се потвърди класическата за българина ДИСТАНЦИЯ към властта изобщо, а към държавата и конкретните политически субекти, които я представляват в частносто.

"Вотът" поставя индивида "близо до властта" и затова - да дойдеш в изборната секция, да влезеш в "тъмната стаичка", да избереш от много разноцветни бюлетини един - Е ТРУДНО. И играта показа точно това. Колкото и да са сходни мотивациите на младите хора в НБУ, колкото и да са "сплотени" младите социалисти те се отнасят към самата тази възможност - да минат "пътя към Храма", т.е. да гласуват различно с огромно напрежение, с голями резерви. А това не може да не отслабва и самата им мотивация да гласува, демобиризира ги.

Дискусията, колкото и да е ограничена показва следното. В обществото вече няма МОЩНО електорално движение. Възможно е, че броят на реалните участници (без всякакъв възможен и невъзможен вид корекции) няма да е по-голям от този през 1997 г. Не се изключва, че ще е и по-малък. И все пак, т.к. материалът е получен в една предимно младежка аудитория този песимизъм не е оправдан. Но младите като се изказват НЕЗАИНТЕРЕСОВАНО диагностират един обществен ресурс на инициатива. А той и при тях е минимален. Откъде ще дойде невиждан електорален ентусиазъм? Особено, ако се има предвид прагматизма и скептицизма именно на "простия", а не "образован" българин. Така че не се изключва че реалният брой на гласуващите ще бъде "нормален" - между 60 и 65%

Днес много се говори за т.н. царски фактор. Участието на царя в изборите наистина направи фурор. Но то е твърде модерно и твърде подготвено за да постигне желаните цели. Все пак сме в България,а не нкъде другаде. Царят събуди много надежди. И съвсем неслучайно. Играта показва, че ресурсът на доверието на управляващите не е висок дори и сред позитивно настроените към тях студенти. Нещо повече - публичните изяви на т.н. царско движение много точно долавят обществените настроения и предлагат тъкмо желаните действия. Играта отново потвърждава това. Акцентът и в дискусиите в двете игрови групи, и в изявленията на публичните представители на царското движение е почти един и същи - върху данъчните облекчения и преференции за бизнеса.

Играта, обаче, не дава основание нито за оптимизъм, нито за песимизъм по отношение на шансовете за царското движение. Проблемът е в това, че мотивационната структура, близка до нагласите, култивирани и стимулирани от екипа на Н.В.Симеон ІІ остават твърде пасивни. Това са главно "желания".

Много се говори за характера на електоралните групи, "склонни" да подкрепят царя. Но се говори общо и най-вече -предубедено. Това са лумпените. Играта не дава основание да се оспорват дори и така абстрактно декларирани обвинения. Но тя дава основание да се виждат корените на влиянието на царя не само в лумпенизирани и лумпенизиращите се слоеве.

Би могло да се каге, че в играта "царската" ориентация се диагностира с акцента върху морала в политиката. Но този акцент се поставя от ВСИЧКИ.

Тку е и проблемът. Казват, че сред електората на БСП към царя се движат по-големи електорални масиви. Играта в известна степен потвърждава това. Но с една оговорка. Сред този електорат наистина са много хора, които са склонни да приемат аргументацията на царя. Но играта показва и другото. Електората на БСП колкото е да е комплицират, колкото е да е демобилизиран от дълбинните противоречия в политиката на тази партия, остава групово солидарен. Тук пътят от мнението към решението, а от там към действието, което би се противопостовило на общата позиция и общото мнение е трагически дълъг и труден. Така че царят, по-скоро ще "откажи" известна част от електората на БСП от участието в изборите, отколкото ще привлече да гласува "за царя".

От друга страна, играта показва, че лозунга за единството все още остава твърде силен мобилизиращ фактор за електората на БСП. Така, че колкото повече ще се говори за надмощието на царя в електорален план, толкова повече това ще има мобилизиращо значение за електората на БСП.

Не са еднозначни и позициите на СДС, въпреки че в играта те почти не се визират директно. Наистина СДС много загуби поради дефектите на реформата. Но това е единствената засега политическа формация, която показа, че не само цени, но и маже да упражнява властта ефективно. В българското обкщество това е от особено значение. По-малко значимо е това, каква е ефективността на властта, защото по традиция властта се вижда твърде далеч от всекидневието на бълтарина. СДС може би направи най-голямата си грешка тъкмо защото твърде много "се доближи" именно към всекидневния живот на "електората". А това може да бъде платено с "отдръпването". Едва ли към БСП - БСП вече показа и доказа, че "властта не я слуша". А това е фатално в България. Така че отдръпването е възможно САМО към царя.

Само че царят на свой ред трябва да успее за покаже освен че е чаровен и може всичко някъде, може и да командва, да упражнява властта тук, в България. И точно тук, а не в програмите, не в техническите подробности по време на регистрацията се крият много неизвестни.

В това е и цялата интрига на сегашната предизборна ситуация. Властта било като своя, било като чужда, но покриваша и прикриваща, клиентелистска е мощен мотивационен фактор. Но прекаленото доближаване на властта, чез това доближаване да дава и предимствата на реалното властване демобилизира, рядко намалява мотивацията за вота.

Цалят като че ли се появява в подходящ момент и на подходящо място. Той вече не отказва не само да представлява, но и да ползва власта реално, но същевременно остава "далеч", дистанциран от поданиците си.

В играта се очертаха някои да рече вектори на електоралната мотивация. Векторът на БСП е противоречив и затова СЛАБ като мотивиращ за вота - пътят към урната остава дълъг, труден и несигурен.

Векторът на СДС остава много мощен мотивационно, но само непосрествено във и около властта, само за тези които си възприемат като управляващи. Но за повечето симпатизанти на СДС ,упрявляващите все повече се превръщат в "Те" И тук отново виждаме отслабване на мотивационния вектор и значително затрудняване на пътя "към вота".

Царят с цялата си премерено рискова предизборна стратегия показва, че иска да използва точно това отслабване на мотивационните вектори както на БСП, така и на СДС. Чрез засилването на ...дистанцираното отношение към властта. И като че ли най-големия ресурс за това преобръщане на мотивационния ресурс царят има сред електората на СДС. Играта косвено потвърждава тази възможност. Защо? Защото СДС (респективно ОДС) почти изгуби възможността да експлоатира дискурса НИЕ. В електорален план СДС се превърна в ТЕ за повечето избиратели, дори и тези, които по-рано се интегрираха в СДС като НИЕ(Заедно можем!). Днес това НИЕ или се изпразни от мобилизиращо, т.е. позитивно, емоционално ясно, разбираемо съдържание, или се превръща в ограничена нагласа на ПРЕУСПЕЛИТЕ в живота.

В това разкъсване межмотивационния вектор на СДС между те и ние, по-рано, характерно само за БСП е и шансът на царя. Докато БСП все още експлоатира общинско-задружните, конспиративно-плътните механизми за груповата идентификация между своите независимо дали те управляват или са упрадлявани, СДС не успя да ги сформира. Условието за това е и един историко-културен, по-точно, биографически фактор. Повечето симпатизанти на БСП за мигранти от села или по-малките градчета в по-големите. Те са "провинциалисти" и ценят "общността". Сред симпатизантите на СДС, обаче, повечето са представителите на старите градски страти, хора, които поради съдбата си са настроени повече индивидуалистично, а не общинно-патрирахално.

СДС, обаче, като че ли не осъзнава тази перспектива и акцентира в своата пропаганда (поне засега) ърху такива емоционални акценти, които очертяват я като ТЕ, а не НИЕ.

Играта показа, че аргументът НАТО може и да не проработи именно на дълбинното, мобилизиращо мотивационно равнище. НАТО просто не е всекидневен проблем за българина. Освен това той вече е приел НАТО като неизбежна необходимост едва ли не от природен тип. А това рязко отслабва мобилизираща роля на фактора време по отношение на интегрирането на България в НАТО. За повечето българи тази интеграция вече е станала практически и е без значение, кога то ще стане и формално, юридически.

Неопределеността на предизборната ситуация се определя тъкмо от прекалената преплетеност близост и едновременно с това противоречивост на повечето мотивиращи българина да мине по дългия път към своя вот фактори.

Като че ли БСП в по-голяма степен губи поради това. СДС обаче въпреки че все още разполага с най-мощния мотивиращ фактор като управляваща партия като че ли не се справя с нюансите, преакцентира и преекспонира едните за сметка на другите. И точно в това е опасната сила на царската стратегия. Тя от една страна е непредвидима, а от друга събира и подсилва именно слабите мотивационни потенциали.

Но с това електоралният диагностичен потенциал на играта съвсем не се изчерпва. Царят провокира и стимулира един естествен процес на електоралната диференциация в България. Реалното разслояване в българското общество вече не предполага "масирано" гласуване за една единствена партия. И студентите, и младите социалисти демонстрират твърде съществени различия "вътре в играта", за да не ги отчетем и по отношението на обществото. Интересите вече са твърде различни за да може една партия да ги събере всички заедно. Така че оттук нататък ще има много и различни парламентарни групи. Проблемът е тяхното следизборно взаимодействие и най-вече коалирането. Играта подсказва, че това няма да е лесно занятие.


(C) 1999-2017 VS Corporation Ltd. | ТЕМИ | РЕЗУЛТАТИ | БИБЛИОТЕКА | АБОНАМЕНТ | ^ |
Информацията на този сайт е защитена от Закона за авторското право и сродните му права. Разпространяването й под каквато и да е форма, с каквато и да е цел и в каквато и да е медия, носител или компютърна среда може да стане само с предварителното съгласие на екипа.