Предизборната ситуация - декември 2004
Дмитрий Варзоновцев, Евгени Илиев, 24.01.2005


Може би основният проблем на България през годината на изборите не е нито политически, нито икономически. Хората тук живеят въпреки несгодите, стреса и цигарите дълго. По-дълго отколкото обществените устройства, в които се раждат. Но понеже са хора - помнят. Днешния ден в България е оцветен от различни спомени.

Хората помнят хубавото. Като правило. В България, обаче, едва ли не по-силно те помнят лошото, помнят кой и как им е отнел хубавите спомени.

По-възрастните по-силно се влияят от своите спомени, отколкото по-младите. Съвсем младите като че ли изобщо няма какво да се спомнят.

В тези спомени се пречупват усещанията за настояще в степента, в която настоящето ...не отговаря на спомените, на желанията, които се подхранват от тези спомени.

В една предизборна ситуация този духовно-биографически феномен има особено значение, защото все още определя това, как се гласува.

Така се случи, че България за по-малко от един век преживя не едно, а две големи пречупвания на житейските си основи - това през 1944-1948 и през 1989-2004. Особено остро преживяват тези пречупвания, направо счупвания онези, които са имали повече хубавото "преди". В България хубавото най-често се свързва с властта. Властта е така желана, защото осигурява задоволяване на желанията. А желанията у българите винаги са били и остават силни, много по-силни, отколкото реалността може да удовлетвори.

Силата на тези спомени оформя две и досега водещи електорални групи - тези, които си спомнят своето добруване преди 1944 и тези, които помнят с добро годините след това и преди 1989г. Тези групи днес се свиха до твърдите ядра, които гласуват за "дясното" и "лявото", колкото и да изветря съдържанието на тези термини. Днес в дясно настъпи хаос -този сектор на политическото пространство се разчупи на много разнолики фрагменти, водени от разногласни лидери и елити. Но ядрото остава твърдо и сплотено. Въпросът е за кого в "дясното" ще гласува това плътно и консистентно биографическо електорално ядро.

В ляво цари видимото единство, зад което си крие не по-малко разнообразие на интереси отколкото в десния сектор. Но поне засега на лявото биографическо електорално ядро се предлага да гласува "единно" за списък от кандидат-депутати, съставен и контролиран от БСП. Проблемът тук е по-различен отколкото в десния сектор на политическото пространство. Твърдо левият електорат, който много повече е обърнат към своето светло минало, отколкото към днешния ден /а камо ли към утрешния/ е уморен от "прехода". Може би не толкова от прехода, колкото от постоянното лавиране на елита си, не му доверява изцяло и поради това изпитва известна демотивация.

В междинната зона на политическото пространство постепенно се оформя електоралния пласт от хората, които или не помнят, или вече не искат да помнят "предишното", които живеят днес и се надяват да заживеят по-добре утре. Проблемът на този "центристки" електорат е неговата разнородност и разногледство. Въпреки, че той почти не гледа в ляво, а се ориентира към десните водачи и лозунги, поради големия брой партии, движения и лидери центристкия електорат в деня на изборите може да се стопи - да отдаде своите гласове за много и различни партийни списъци, всеки един от които няма да събере необходимия за влизане в парламента брой гласове.

Тук, обаче, след 2001 година започна да се оформя една по-силна ориентация -тази към "царското" движение. В тактико-техническо отношение въпросът е в това, дали движението ще успее да "събере" и да мобилизира тази разнородна електорална маса. В стратегически план утвърждаването на центристката алтернатива на полюсната конфронтация означава, че настоящето става по-силно от миналото, че преходът наистина е на приключването си.

Възможно е около този екзистенциален за повечето българи въпрос да се завърти интригата на изборите, а изхода им да се обвърже с равносметката за последните 15 години. И понеже равносметката не е еднозначна, изходът от изборите остава проблематичен за всички.

* * *

Проявилите се в публичното пространство напрежения и линии за разграничаване релефно се открояват в материалите на изследването, проведено от Института за модерността през декември миналата година.

В дискусията по методиката на сюжетно-ролевата игра с участието на около 20 души от различни възрастови и професионални групи бяха експонирани и обсъдени водещите в публичното пространство теми: евроинтеграцията, икономиката, образованието, здравеопазването, социалната политика, сигурността, интеграцията на ромите, медиите, съдебната реформа. В икономическата тематика се обособяват големи подгрупи, свързани със съдействието за бизнеса, ролята на държавата, пазара на земята, инвестициите, приватизацията.

Въпреки наложилото се мнение, че демаркацията между лявото и дясното се изтри, в дискусията показа че това не е така.

Наистина в публичния дискурс преобладават едни и същи теми, които формално не биха могли да бъдат идентифицирани нито като дясна, нито като лява. Но тази визия е привидна и повърхностна. Сходните теми и аргументи в дискусията крият зад себе си сериозни мотивационни и ценностни напрежения и конфликти.

Всички приемат като безспорни факти икономическата стабилизация и растеж, успешния процес на евтроинтеграцията. Като че ли именно това обяснява забелязаното от социолозите подобряване на имиджа на управляващата коалиция, на ролята на т.н. царско движение. Точно успехите в икономиката и евро-атлантическата перспектива би трябвало да консолидират центристките електорални маси.

В дискусията нещата обаче не изглеждат така. Икономиката и евроинтеграцията най-много разделят участниците. И в основата на това разделяне лежи скритото, но силно влияние на биографическите ценностни модели - левия и десния. Конфронтационният потенциал на икономическата тематика в предизборната риторика се свързва главно с резултатите от приватизацията и начините за стимулиране на бизнеса.

Дискусията ясно показа, че "лявото" в тази връзка акцентира върху неефективността на приватизацията не в технически или морален план /както е характерно за дяснната ориентация/, а върху принципната й неприемливост за тях. За ляво-ориентираните участници в дискусията приватизацията не е била нужна, а държавата трябваше да запази своя контрол върху "структуропределящите" отрасли.

Десните като не приемат конкретните резултати от приватизацията, критично оценяват моралните измерения на процеса - приватизацията, според тях се върши от днешните управляващи неморално. Така зад привидното единодушие при приемането на днешната ситуация в обществото се крият различни оценки на основните му измерения. За левите успехите не компенсират обедняването, рязкото увеличаване на пропастта между бедните и богатите. Десните критикуват управляващите за това, че те не са последователни, не действат като истински десни.

Така се очертава една интересна тенденция в предизборната риторика. Наглед всички приемат основните положения на "десния" преход, съгласни са и с последователната евроатлантическа ориентация на страната. Но прокламирането на успехите в тази наглед обединяваща тематика води до ...конфронтация и разделение в електората. Левите и десните еднакво негативно реагират на позитивната пропаганда на управляващите. Така успехите активизират техния "интерес" към разкриване на "тъмната" страна успехите. Отново днешните реалии въпреки че се приемат, се възприемат главно през призмата на по-далечно или по-близко минало.

Акцентирането върху икономическите аргументи в предизборната пропаганда по този начин сплотяват и капсулират левите и десните, но оставя проблематична консолидацията на центристките ориентации, губят мобилизационния си потенциал.

Дори такъв безспорно позитивен за управляващите момент, който е свързан с евроинтеграцията не им дава някакво съществено предимство. Първо, защото евроинтеграцията се възприема като даденост и вече не ентусиазира хората. Всички признават го като фактическо положение. Второ, точно поради банализацията тук започва да се натрупва негативизъм и скептицизъм по отношение на практическите, всекидневните ефекти, които вече усещат българите. Тук по парадоксален начин и левите и десните са единни - според тях в процеса на преговорите управляващите не са успели или не са искали да защитят националните интереси на България по подобаващ начин. В тази връзка европейската тема съживява традиционните за българския духовен живот "фобии" и "филии" и така отново съживява спомените и биографически сантименти.

Тук вниманието се концентрира не върху позитивните очаквания, а върху проблемите, възникнали в отношенията между ЕС и НАТО, както и участието на българския батальон в "умиротворяването" на Ирак. В тази видимо банално, ни скрито напрегната зона се изявяват и направо националистичните и ксенофобските мотиви срещу американци, руснаци и други чужденци. Тези публично потискани, но съвсем не загубили влиянието си върху мисленето и поведението на хората мотиви обезсилват позитивизма в предизборната пропаганда на управляващите.

Нещо повече, в обществото започва да се оформя известно съмнение в полза на европейската ориентация за България.

Откровено слаби са позициите на управляващите, а значи и на центъра по темите за здравеопазването, сигурността и социалната политика. Тези теми отново и отново разделят електората и не активизират позитивните настроения. Може да се каже, че левият скептицизъм се оказва много по-енергичен и мобилизиращ, отколкото центристкия конструктивизъм. По-десни са ориентациите към реформата в образованието. Но и тук остават силни разделящите и засилващите конфронтацията "носталгични" мотиви - преди всичко те засягат оценка на качеството на образованието "преди и сега". Десните не приемат висока оценка на предишната /"тоталитарна"/ образователна система, но не приемат и днешната. Левите смятат, че образованието е загубило своите качества. Тук съвсем ясна е границата между лявото и дясното. Левите държат образованието да бъде безплатно, съответно да се повиши ролята на държавата, десните настояват за либерализацията на образованието. Но и едните и другите смятат че то е далеч от европейските стандарти.

Десните са по-активни в темите за съдебната реформа и медиите /в дискусията получи неочаквано силен отзвук въпросът за т.н. специални разузнавателни средства/. Но самите тези теми остават периферни за вниманието на електората като цяло.

Възможно ли е върху тази основа да се направи прогноза за развитието на електоралната ситуация.

БСП досега успява да решава всички въпроси, свързани с мобилизацията на своя електорат. И най-активно й помагат в това всичките нейни опоненти както в центъра, така и в дясно от центъра. Изглежда лозунгът "всички срещу БСП" няма ясен адресат. Просто днес няма "всички". Левите още повече се мобилизират. Десните също не се нуждаят от мобилизацията срещу БСП. Остава ...центърът. Но тук включилата се центрофуга на биографичните спомени и сантименти отдавно потенциал за мобилизацията на гласовете от ляво. А радикализацията на кампанията от страна на крайно дясната формация на Иван Костов заплашително изсмуква деясно ориентираните избиратели не само от центъра, но и дясно-центристките пространства. Така още днес е ясно, че изострящата се и подхранваната както от дясно, така и от ляво конфронтацията не е в полза на центъра.

Силата на биографично детерминираните нагласи, проявила се в хода на дискусията подсказва, че дясното става все по-проблематично като мобилизиращ фактор за не-биографически ориентираните избиратели. Банализацията на позитивните страни на прехода в пропагандата на управляващите от една страна намалява мобилизиращия потенциал на конструктивните теми за дясната пропаганда. От друга страна ги прави много удобен повод за радикализация на негативизма, на критиката. Така темата за подкрепата на бизнеса се изпразва от конструктивния си потенциал - превръща се в поле за морализаторство. Всички приемат, че просперитетът на страната се определя от развитието на бизнеса. Всички свързват това развитие с откриване на новите работни места, с повишаване на доходите. Ентусиазмът се спъва от детайлите, от това, как може да се реализира практически. Интересно е, че и ляво и дясно ориентираните участници не поставят под съмнение значимостта на данъчната политика. Но дали тук се открива потенциал за преливане на гласовете от полюсите към центъра? Едва ли. И левите, и десните смятат че техните правителства ще се справят по-добре от сегашното и в този сектор на реалната политика.

В дискусията се прояви по интересен начин най-силният днес конфликт в дясното пространство - този между формацията на Костов и останалите десни и дясно-центристки формирования.

Моралният акцент, така характерен за ДСБ се съчетава с ясна и критическа позиция по отношение на европейската и атлантическа политика на управляващите. Другото - икономическите принципи и стратегии остава на страна, не ангажира и не активизира дискусията. Още повече, че и от ляво тези правилни теоретически постановки не срещат ясното опониране. А това не може да не означава, че реално десните ще имат много сериозни проблеми за активиране и мобилизиране на техния електорален потенциал, ако конфликтът ще се задълбочи.

Материалите на дискусията, както и тенденциите в реалното политическо пространство показват, че на десните извън кръга на Костов им липсва убедителност. Те нямат така ангажиращи образи и цели, каквито развива Костов около оста комунизъм/антикомунизъм. Ако приемат лозунга "всички срещу БСП" рискуват да загубят почва под краката, защото Костов предлага и по-ясни, и по-привлекателни аргументи.

Дясното ако не е антикомунистически, т.е. биографически ангажирано губи и в сблъсъка по проблемите на социалната политика, здравеопазването. Тук печели лявата риторика. Левите очевидно са по-убедителни в критиката си на тази политика не само на сегашните управляващи, но и на техните десни конкуренти..

В тактическо отношение това подсилва настроението за интеграция не срещу левите, а срещу радикално десните последователи на Иван Костов.

Възможно е царското движение да успее да се възползва от това напрежение и да стабилизира своя собствен електорат. Но губят всички дясно-центристки формации.

Този пример предупреждава да не се събират възможните гласове за "всички" десни механично. Така остава актуален въпросът за дясната идентичност.

Тя е ясна само в едно - "против". Но тук има не един и не два обекта за тази идентификация. Дори и да са против БСП, десните са против Симеон 2, Иван Костов, Надежда Михайлова, Дилов-син, Софиянски, Мозер.

Всяко обединение ...разединява.

Съдържателно преходът оставя твърде много капани и мини. Основните са в сфери, където избирателят е изключително компетентен за себе си - заплата, работни места, здраве, образование, данъци, сигурност. Икономиката на макро-ниво не се възприема в житейски значим аспект. Твърде малко хора могат реално да свържат БВП със своите доходи. Напротив точно в това сравнение се подсилва съмнението - как така на макро-ниво нещата са бляскави, а в джоба и хладилника ми е празно, цените растат, а заплатите падат.

Десните "макро-икономически" лозунги се приемат, но формално, защото тяхната сила в принципите, а не в детайлите.

Левите лозунги не се "изговарят" ясно, но те се "чуват" емоционално, засягат скритите, но водещите мотиви и ...паметта. Хората са съгласни и с Европа, и с НАТО, и с пазарната икономика. Но искат държавата да им отделя повече внимание, да зачита в много по-голяма степен техните "дребни" интереси.

Така може да се обясни парадоксът - публично хората са склонни да приемат дясната стратегия, но за себе си избират лявата носталгия.

БСП като че ли успя да сплоти своите избиратели точно по тази линия. Прие реалиите на днешния ден и призна силата на спомените така, че едното да не противоречи на другото. България не може да промени външната си политика. Не може да бъде върнат социализъм и държавната опека. Но корекциите са наложителни, както и това, че държавата трябва да се обърне не само към бизнеса, но и към гражданина.

Десните също признават статуквото. Но патоса им противоречи на по-широките и по-силните въжделения на хората - да бъдат уважавани независимо от доходите си и позициите в управлението. Десният радикализъм плаши редовия българин. Плаши и успелия, защото поставя успеха му под съмнение.

Това може би определя стратегията на двата полюса

БСП ще трупа точки в противоположни посоки - във външната ще се отказва от "паметта", във вътрешната ще се осланя ...върху нея. Примерът на заявление на С.Станишев е показателен. Той постави въпрос за извеждане на войските от Ирак не за да постави под съмнение позицията на БСП по отношение на Запада, а за сплотяване на своя електорат. Този въпрос не е съществен за Запада, защото е ...почти решен.

Атаките срещу БСП по повод "проруската" й ориентация също няма да са ефективни. За нейния електорат това е ...сплотяващ фактор, а за нейния елит повод за демонстрация на атлантическата му ориентация.

Десните на Костов ще трупат точките като ругаят БСП и Симеон 2. В атлантическа посока ще акцентират върху възможните негативи от политиката на Симеон 2 и ще подклаждат опасенията, че БСП ще отклони България от нейните ангажименти към Запада. Същевременно ще ограничат собствения периметър със заплахи за преразглеждане на приватизацията и преследвания на "неморални" бизнесмени "от комунистически произход".

Трудно, ако не и безнадеждно е положението на другите десни. Антикомунизмът не им дава прираст на гласовете. Дори напротив. Антикомунистите масово се присъединяват към Костов. Но от друга страна царят привлича успелите. Той има предимство не само поради "естественото си десничарство", но и поради това, че е на власт.

Трудно е и положението на самото царско движение. То има властовия ресурс, разполага и с доста позитивни аргументи. Но именно поради това стимулира критиката, постоянно се оказва в ситуации, когато се налага да се оправдава.

Освен това не действа единно. Десните му "лица" - Кошлуков, Севлиевски и др.- от една страна все повече се асоциират с другите десни, а от друга трупат негативи от участието си в управлението.

Изглеждаща като печеливш ход консолидацията на царското движение с десните /без Костов/ може да свие електората поради очевидните разминавания и в образите и в идеите на неговите лица.

Не бива да се забравя, че в центъра плътно стои екстравагантната партия на Ахмед Доган. Тя е сигурна като участник в новото събрание, но поражда маса съмнения и опасение за реалното си поведение там. Самият Доган въпреки своя безспорен авторитет остава спорна фигура и също така разделя, а не събира гласовете в дясно от центъра.

Изглежда царското движение още има да решава най-същностните си проблеми. Но както проличава от тенденциите в сегашната ситуация, успехът му на изборите в по-голяма степен ще се определя от вътрешната му консолидация и ясна публична идентичност, а не от играта на коалиция с множество неидентифицирани обекти в дясното политическо пространство.

Това може би със същата сила се отнася и до другите основни играчи - БСП, ДСБ ДПС и СДС.

Ако ДСБ продължи своята сегашна линия тя може да вземе не по-малко от 10% реални гласове. СДС ако реши проблема с образа и посланието си ще може да претендира за 5-7%. ДПС гарантирано ще има 5 и повече. НДСВ може да събере и 20%, но само ако излезе единна и ясна за избирателите, т.е. като царска! БСП реално взима до 30%, а ако атаките ще продължат ще успее да мобилизира всички свои избиратели и така да достигне 40% от реалните гласове. За тази партия е важно /както и за останалите/ да се представи ясно на своя електорат - т.е. да изключи така традиционното размиване на образа в коалиции с неясна основа и противоречив състав. Също така шансът й ще бъде проблематизиран от неадекватни действия на нейните лидери-противоречия, видимите спорове в борба за власт в партията и т.п.

Не е ясно положението с ангажирането на гласовете ..по стопански начин - главно от циганската общност. Като че ли тук са повече възможностите на НДСВ и БСП.

Не се изключват изненади както от външно, така и от вътрешно естество. За тези, които приключват своя властов мандат винаги има опасност да направят не една и не две дребни, но можещи да се окажат фатални грешки. Още повече, че срещу тях са насочени атаките от страна на практически всичките останали претенденти.

Сложната международна обстановка също може да наложи своя печат върху развитие на ситуацията всеки момент.


(C) 1999-2017 VS Corporation Ltd. | ТЕМИ | РЕЗУЛТАТИ | БИБЛИОТЕКА | АБОНАМЕНТ | ^ |
Информацията на този сайт е защитена от Закона за авторското право и сродните му права. Разпространяването й под каквато и да е форма, с каквато и да е цел и в каквато и да е медия, носител или компютърна среда може да стане само с предварителното съгласие на екипа.